Цигуларката Кремена Оксенкруг ще свири с оркестъра на бургаската опера

Цигуларката Кремена Оксенкруг ще излезе на сцената като солист в Симфоничния концерт на бургаската Държавна опера, който е на 26-ти май, петък и ще бъде дирижиран от маестро Йордан Дафов. Тя е концертен изпълнител, професор по цигулка в Кралската консерватория в Монс, Белгия и директор на Симфоничен оркестър - Сливен. Прекрасната цигуларка е оценена от критиците като изключително изразителен и креативен млад музикант. Концертмайстор на оркестровия състав на Бургаската опера на концерта в петък ще бъде Ваня Златева.

В концертната програма са включени две знакови произведения из класическата музикална съкровищница: Концертът за цигулка и оркестър №5 в ла мажор от Волфганг Амадеус Моцарт, известен още под заглавието „Турски“. Това е последният и най-знаменит концерт, написан за този инструмент от гениалния композитор и е популярен сред изпълнителите и публиката, като задължително присъства в репертоара на всеки изявен цигулар. Неслучайно творбата е сред трите цигулкови концерта на Моцарт, които изпълнителите, допуснати до втори тур на световноизвестния конкурс „Чайковски“, са длъжни да изсвирят. Произведението е създадено през 1775 г. и има типичната за епохата музикална структура: бърза-бавна-бърза част: Allegro aperto – Adagio – Allegro aperto, Adagio Rondeau – Tempo di minuetto. Творчеството на Моцарт е обрисувана с думи лаконично и изумително точно от друг музикален гений – П. И. Чайковски: „По мое дълбоко убеждение, Моцарт е най-висшата, кулминационна точка, до която е достигнала красотата в сферата на музиката.“

Второто произведение, което ще бъде изпълнено от оркестъра на Държавна опера – Бургас на концерта в петък е също знаково в световната музикална култура: Симфония №3 в ми бемол мажор, опус 55, известна като „Ероика“, от друг велик представител на Виенската класическа школа – Лудвиг ван Бетховен. Композиторът започва да пише Третата си симфония в началото на октомври 1802 г., малко преди да изрази покрусата си от настъпващата глухота: „… малко не достигаше, за да свърша със себе си“ – пише той – „Само то, изкуството ме задържа”.