Христо Фотев е роден на 25-и март в Истанбул
На 25-и март всяка година си спомняме за Христо Фотев. На Благовещение думите, написани от него, звучат още по-силно. Поетът е роден на днешния ден през 1934 година в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище "Д-р Петър Берон" в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 година. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба.
От 1957 година е художник в стенописното ателие на дом "Украса" в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си в "Украса" и става редактор на многотиражката на мина "Черно море".
Първата си стихосбирка - "Баладично пътуване" издава през 1961 година. Още дебютната му книга получава признание и на следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на "Баладично пътуване" става драматург на бургаския театър "Адриана Будевска". От 1964 година повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели.
След близо десетгодишно мълчание през 1978 година поетът издава "Обещание за поезия". През 1981 година издава две стихосбирки: "Литургия за делфините" и "Спомен за един жив". Три години по-късно събира своите избрани стихове в "Словесен пейзаж". През 1989 година излиза сборникът му с поеми "Венецианска нощ".
От 1990 година е главен редактор на бургаския алманах "Море". На тази длъжност е до края на 1992 година. През 1994 година Фотев става повторно драматург на бургаския театър "Адриана Будевска".
Умира на 27 юли 2002 година.
Тоя влак за Бургас
На Недялко Йорданов
Тоя влак за Бургас е тъй бавен.
Аз сънувам дъждовния плаж.
Там е моя живот - моя странен
и единствен словесен пейзаж.
Там съм целият аз - там забравям,
че съм кратък и лош - че съм аз.
Глас на гларус и аз осезавам
тоя - целия свят... Там в Бургас,
аз умирам от нежност и ярост.
(А се мислех за подвиг роден.)
Глас на гларус, о, писък на гларус -
възмутителен спомен за мен.
