Пряката демокрация всъщност е самоуправление, твърди Даниела Божинова - трета в листата на коалиция Демократична България - Обединение. Снимка Черноморие-бг
Даниела Божинова е родена в Бургас. По образование и призвание е доктор по политология, арабист, публицист, правозащитник и граждански активист. Реализирала е над 30 общественополезни проекта в Бургас, за които осигурява финансиране далеч преди членството на България в ЕС: от рампи за хора с увреждания и благоустрояване на междублокови пространства до обучение на пенсионери на компютърни умения. В защита на екологичните права на гражданите организира кампания срещу петролопровода "Бургас - Александруполис". През 2019 г. инициира с граждански комитет въвеждане на пряко избираеми районни кметове в Бургас.
Основател на ПП "Зелено движение" и един от неговите първи съпредседатели.
Автор на книги и изследвания за пряката демокрация в САЩ, Швейцария и др. Заместник-председател на международната организация "Democracy International". Работи за екологична справедливост, демократичен закон за референдумите, въвеждане на отзоваване и ограничаване мандатите на политиците в България.
Живее със семейството си в Бургас.
Тя е общински съветник от коалиция „Демократична България – Обединение“ в местния парламент на Бургас.
Тази година за пореден път участва в парламентарните избори. Тя е трета в листата с кандидати за народни представители на "Демократична България - Обединение" ("Да, България", ДСБ, „Зелено движение“) във Втори Многомандатен избирателен район – Бургас.
- Г-жо Божинова, това е поредното Ви участие в предизборна кампания. Вече имате достатъчно опит в предизборни битки. Какво научихте и кои грешки няма да повторите?
- Мисля, че е грешка, че в информационните материали сме отпечатали пред името ми „д-р”. Много ми е неприятно да разочаровам по-възрастни избиратели, които ми искат медицински съвети - последния път за възпалено средно ухо, а аз да не мога да ги посъветвам, защото съм доктор по политология, а не медик.
- Тази предизборна кампания е трета в рамките на годината и е своеобразен прецедент. На какво се дължи това – на липсата на здрав политически разум у политиците, които на два пъти не съумяха да направят правителство или на избора на гласоподавателите, които не определят еднозначно партията, която да събере най-много подкрепа, за да състави сама кабинет?
- За вина на гласоподавателите въобще не може да става дума, ако резултатите от вота отразяват техния свободен избор. Неспособността на излъчените в предишните парламенти да съставят правителство силно разочарова и мен самата. Мисля, че има общо неумение да се комуникира, склонност към конфронтация, силно его от страна на политическите лидери. Но пък може би и промяната, към която се стремим ще се случи поетапно, няма как да стане с един замах – освен ако не е преврат или революция.
Сигурно имаме и национален комплекс относно обединението и затова сме сложили онзи надпис на входа на Народното събрание. Ако не беше трудно обединението, нямаше да ни бъде идеал.
- Вие имате силно изразена гражданска позиция и съществена роля за насърчаването на пряката демокрация. Каква са приоритетите Ви в тази кампания?
- Пряката демокрация всъщност е самоуправление. Приоритетите ми са свързани със засилване на местното самоуправление чрез продължаване на фискалната децентрализация към общините, но и вътре в самите общини е необходимо да се засили автономността на малките населени места, така че кметовете там да не са безсилни фигуранти. Важно е да направим законодателни промени за екологична справедливост: нова система за управление на отпадъците и нов подход при определянето на таксите за битови отпадъци, да защитим по-добре градската растителност, да вземем ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха. Концесионното законодателство следва да отчита интересите на местните общности, а не както е сега: хората на място да нямат ни най-малко думата, когато от София им изпратят някоя фирма да копае за злато, инертни материали и др. на тяхна територия.
Наложителни са промените в Закона за прякото участие, който е крайно недемократичен и за 30 години не е позволил нито един национален референдум да стигне до окончателно решение, както е обезсилил и местните инициативи и референдуми. Нужно е да въведем електронна гражданска инициатива и други възможности за дигитално участие на гражданите. Аз лично бих желала да ограничим мандатите на политиците на изборни длъжности, както и да въведем отзоваване, а не само да избираме политици във властта.
- По време на предизборна кампания политиците обикновено премълчават част от идеите или законопроектите, които ще се опитат да прокарат, след като влязат в Народното събрание. Премълчава ли нещо в тази посока „Зелено движение“, част от което сте и Вие?
- Проблемът не е в премълчаването по време на избори, а в промяната на намеренията след избори под натиска на мощни интереси и лобита. В България управлявалите досега отвориха широки възможности за такива интереси да редят дневния ред. Нямаме закон за лобизма, който да изисква регистрация и прозрачност, за да знае обществото кой и какво стои зад определени решения, както и да се предотвратяват откровено лобистки закони и политики. Това е проблем открай време, който нито един парламент досега не е отстранил. Имаме обаче и по-нов проблем, сътворен от 44 НС – последния парламент на статуквото. Той премахна напълно лимитите върху даренията към партиите. В момента едно лице-спонсор може да дари на една партия или коалиция всички средства, необходими за провеждане на предизборна кампания и на практика да си купи парламентарна група. За мен това е недопустимо. Тук е налице много голям корупционен риск и, ако са почтени и наистина антикорупционни политическите сили в новия парламент, не би следвало да игнорират, а да отстранят този риск веднага. Ако бъда избрана за законодател, незабавната промяна в Закона за политическите партии в посока ограничаване размера на даренията би била мой приоритет.
- На предишните два вота тази година „Демократична България – Обединение“ получи много добър резултат. Сега социологическите прогнози нареждат коалицията на последно място сред партиите, които ще влязат в следващия парламент с малко над 9% подкрепа. На какво се дължи, според Вас, този спад в подкрепата за коалицията?
- Имаме нов политически играч, който безспорно увлича подкрепа от доскорошни симпатизанти на партиите на промяната. Като политолог мога също така да припомня, че електоралната картина в България винаги се е отличавала със значителна волатилност т.е. променливост в подкрепата към партии и коалиции от страна на голяма част от избирателите. Но, разбира се, кого ще подкрепят, на кого ще гласуват доверие, си е право на избирателите. Жалкото е, че това май е единственото ни политическо право в България, при това силно ограничено, тъй като листите се редят от партийните „селектариати”, а гражданите избират от вече избрани и подредени по определен ред кандидати. Това също може да бъде променено, заедно с реализирането на конституционното право на българите пряко, без представители, да вземат важните решения за настоящето и бъдещето – своето и на държавата.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
