С Димитровден идва зимата
Българската Православна църква почита на 26-ти октомври свети Димитър Солунски. Светецът е роден през 3 в. в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит.
Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влизат в килията му и го убиват с копие по време на молитва.
Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Според народните вярвания от Димитровден започва зимата
Народна поговорка гласи: "Георги носи лято, Димитър - зима". Според легендата св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.
По Димитровден се познава какви ще са предстоящата зима и новата година
Ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите.
Вечерта срещу празника, овчарите хвърлят в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смята, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома - добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.
Като предвестник на зимата и студа, св. Димитър се свързва със света на мъртвите.
Затова около празника е една от най-големите Задушници.
Трапезата на Димитровден трябва да включва курбан или гювеч от овнешко, яхния с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци.
Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
На днешния ден празнуват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.
