Джордж Оруел и ролята на Църквата

„Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво!“

Исая 5:20

протойерей д-р Стелиян Кунев

Някой ще попита: Какво общо имат романът на Джордж Оруел „1984“ и Църквата? Написаното в „1984“ може да се разгледа в няколко аспекта. За мен интерес представлява философско-политическата гледна точка на подмяна на християнските принципи и ценности. Философска като мирогледна система, а политическа, като метод на налагането ѝ в обществото. Тук свободата като идея се осъществява в търсене на отговор на въпроса: Доколко налаганите либерални идеи в „Истанбулска конвенция“ или Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие/Истанбул 11/5/2011 (1) и новите правила на Rules for the 117^th Congress US (2) относно HONORS ALL GENDER IDENTITIES Changes pronouns and familial relationships in the House rules to be gender neutral or removes references to gender, as appropriate, to ensure we are inclusive of all Members, Delegates, Resident Commissioners and their families - including those who are nonbinary са в унисон или противни с библейските принципите и норми като основа на съвременното общество и как следва да се отнасяме към преформулирането на ценностната система, през промяна на съдържанието на определени думи и понятия. В този аспект Джордж Оруел може да се приеме за „пророк“, който предупреждава, но едновременно с това се ползва като „наръчник“ за препрограмиране на обществото. За осъществяването на подобен проект са нужни две неща. Власт и средства. В момента неолибералната система има пълна власт над основните ключови политически играчи – Великобритания, САЩ и Европейския съюз.

Къде е тук ролята на Църквата? Църквата като „стълб и крепило на истината“(1 Тимотей, 3:15), възвестява „пътят, истината и животът“ (Йоан 14:6), т.е. самият Господ Иисус Христос. Църквата говори не от себе си, а от Бога, тъй като тя се явява тяло на Иисус Христос. Изхождайки от тези принципи, стигаме до същината на въпроса: съществува ли връзка – съгласие или противопоставяне на съвременната либерална идеология по отношение на Църквата. За мен съществува само една-единствена Църква (Матей 16:18) и Нейното единство може да се обоснове не само с новозаветни аргументи, но и в контекста на политико-философския аспект на промяна на принципите и нравствените устои на обществото и произтичащите от това последствия. Всички посочени уводни бележки се онагледяват в промяната на съдържанието и смисъла на понятията, отразени в езика. В този смисъл може да онагледим тази идея чрез Джордж Оруел и въведеното в романа му „1984“ основно понятие „новговор“ и основния инструмент за налагането на идеите му – „Министерство на истината“ (3). В случая Министерство на истината отговаря на административните структури на ООН, ЮНЕСКО, Европейския съюз, Американския сенат и Камарите на парламента на Великобританския. „Новговор“, който се налага на Обществото се състои в промяна на етимологията, т.е. промяната и подмяната на действителното истинско значение на думите с цел преформулиране на основните ценности на обществото.

В обществото съществуват понятия, които са закрепени в точно определено устойчиво състояние. Пример за такива се явяват понятията: мъж, жена, дете, син, дъщеря, семейство и т.н. Според Свещеното писание тези думи са понятия, дадени от Бог още преди сътворяването на Човека, като носител на езика (Битие 1,2). Библейският Бог, Творец на Небето и земята е особено ревностен по отношение на запазването на отношенията в смисъла на посочените отношения и понятия. Изгонването на Адам и Ева от Еден (Бит. 3:23), Всемирния потоп (Бит. 6,7), Вавилонското стълпотворение (Бит. 11), унищожаването на Содом и Гомор (Бит. 13:13; 19:24). От биологичното положение, в което съществуват хората произтичат определени отношения. Според Църквата Бог определя отношенията между хората и ги закрепява чрез правилата и нормите, които дава. Пример: според биологичните характеристики семейството е съставено от мъж и жена (Бит. 1:27). Като на жената е даден дарът да ражда деца (Бит.3:16), които още от раждането имат опредени биологични полови белези – мъжки и женски пол (Бит. 4, ). Библията забранява сексуалните отношение между еднополови – мъж и мъж и жена и жена, като определя тези отношения, като „престъпни“ и „гнусота“ (Бит. 19:5; Левит 18:22). Майчинството е определено от Бога, Ева е наречена „майка на всички живеещи“ (Бит. 3:20). И така от сътворението на света до днес, когато Конгресът на САЩ промени съдържанието на разглежданите понятия в „джендър неутрални“ (4). Тези действия не останаха без последствия, след няма и месец медиите гръмнаха: Унивepcитeтcĸитe бoлници в Бpaйтън и Cъceĸc NHS Trust ca пъpвитe в cтpaнaтa, ĸoитo oфициaлнo пpилaгaт eзиĸoвa пoлитиĸa, вĸлючвaщa пoлa, зa cвoя oтдeл зa мaйчинcтвo - ĸoйтo ceгa щe бъдe извecтeн ĸaтo "пepинaтaлни ycлyги". Дpyги пpoмeни вĸлючвaт зaмянa нa yпoтpeбaтa нa дyмaтa "жeнa" c изpaзa "жeнa или лицe" и тepминa "бaщa" c "poдитeл", "cъpoдитeл" или "втopи биoлoгичeн poдитeл", в зaвиcимocт oт oбcтoятeлcтвaтa. Оправданието за подобно нововъведение отново се мотивира с желанието да се прекрати неравенството: "Идeнтичнocттa нa пoлa мoжe дa бъдe изтoчниĸ нa пoтиcничecтвo и нepaвeнcтвo в здpaвeoпaзвaнeтo. Cъзнaтeлнo изпoлзвaмe дyмитe „жeни“ и „xopa“ зaeднo, зa дa cтaнe яcнo, чe cмe aнгaжиpaни дa paбoтим зa cпpaвянe c нepaвeнcтвaтa в здpaвeoпaзвaнeтo зa вcичĸи, ĸoитo изпoлзвaт нaшитe ycлyги" (5).

В Европа Съветът на Европа налага джендър идеологията с така наречената: „Истанбулска конвенция“ или Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие/Истанбул 11/5/2011 (6) Църквата в лицето на Синода на БПЦ се противопостави на опита да се наложат противни на християнските ценности отношения в българското общество (7), както и на противните на християнската вяра нововъведения на Критския събор (8). Пресечната точка на всички документи се фокусира върху определени ценности и принципи, отразени в серия документи чрез промяна на понятия и определения, с ясно значение в обществото по света – пол, социален пол, мъж, жена и т.н.. Цели се чрез подмяна на съдържанието и значението им, чрез подмяна на принципите, а оттам и на обществените отношения да се отхвърлят християнските ценности и модели на поведение заедно с биологичните и физиологични характеристики. Тъй като според новата неолиберална идеология „Идентичността на пола може да бъде източник на потисничество и неравенство“, затова полът трябва постепенно да бъде заменен като понятие, т.е. унищожено и отхвърлено от употреба.

Тези процеси са прекрасно описани от Джордж Оруел в „1984“ и „Фермата на животните“. Промяната на смисъла, внасянето на „двусмисъл“ в понятията и заплахата всеки, който се обяви срещу подобни действия на „властите“, да бъде заклеймен като „расист“, „фашист“, „противник на човешкия род“ и т.н. поставя мнозинството от обществото в положението на „терористи“, с които следва да се разправят, като хората са принудени не просто да приемат съвместното съществуване на тези отношения, но и да приемат същите с цялото си сърце като нещо „добро“. Главният герой на „1984“ Уинстън пише в дневника си относно тези процеси: „Разбирам КАК; не разбирам ЗАЩО“. Мисля, че с последните редове на „1984“ Оруел отговаря и на този въпрос: „О, жестоко, излишно недоразумение! О, твърдоглаво, своеволно изгнание от любящата гръд!.. Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат“ (9) (подчертаването е мое). Целта на новата религиозна неолиберална система иска не просто да приемем на думи новите идеи и концепции, но и да ги заобичаме с цялото си сърце, като заменим Бог с неолибералната идеология.

Отново се връщам на ролята на Църквата. Забележете пиша Църквата, не църквите. Причина за това е, че мнозинството общности, приемащи себе си за част от Църквата отдавна приеха новата ценностна система и отпаднаха от Истината променяйки Божието откровение, като прегърнаха идеологията на неолиберализма. Посоката е същата. Първо ще се внесе „двусмисъл“ в основните понятия „Бог“, „църква“, „пол“, „брак“, „майка“, „баща“, „свещенство“. Естествено всичко в името на гражданските права, мира и безопасността ( 1 Сол. 5:3). В името на мира на Втория Ватикански събор от 1965 Рим отстъпи от истинския Бог и прие за идентични (10) библейския Бог с Аллах. Призна същото на будизма и хиндуизма, и другите религии. Папа Франциск подкрепи еднополовите бракове (11). Протестанските общности отидоха още по-далеч - въведоха правото на жени и гейове да стават „пастори“, приеха еднополовите бракове да бъдат благословени в църквите им. И двете нововъведения влизат в противоречие с Божественото откровение (1 Тимотей 3). Узакони се „евтаназията“ или правото да се пристъпва към самоубийство под различни предлози. Тези проблеми не подминаха и православните общности. Водеща роля в подмяната на понятията има Константинополската патриаршия, първо чрез Решенията на Критския събор от 2019 година (12) относно икуменизма и второ чрез Социалната доктрина на Константинополската патриаршия от 2020 година (13). Докъде ще доведат тези процеси, които се развиват с огромна скорост, мисля ще станем свидетели в наши дни.

И „1984“, и „Фермата на животните“ на Джордж Оруел завършват доста тъжно. Господ Иисус Христос ни дава надежда: „който претърпи докрай, той ще бъде спасен“ (Мат. 24:13). Бог предупреждава всеки, който променя, подменя, отнема или добавя от „думите на книгата“ – Божественото Откровение, да бъде отделен от Него и Царството Му (Откровение 22:19; Второзаконие 4:2). Дж. Оруел оставя „1984“ и „Фермата на животните“ с отворен край. Ние християните знаем какъв е Краят, но трябва да удържим и преодолеем трудностите.

1- https://rm.coe.int/168046246f