Днес почитаме свети Сава

патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия. Целта на Сава вероятно е била да укрепи позициите на сръбската църква и да съдейства на цар Иван Асен II за възстановяването на Българската патриаршия. На връщане от Йерусалим към родината си Сава приема поканата на българския цар да посети Търново и пристига в българската престолнина през януари 1235 г. (според други източници — през 1236 г.). В Търново Сава е посрещнат с огромни почести и взима участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра [2]. Тогава той се простудява тежко и след кратко боледуване умира на 12/14 януари от пневмония. Първоначално е погребан в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, но на 6 май 1237 г. мощите му са пренесени в Милешевския манастир в Рашка.

В народните вярвания свети Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците.

Обредните практики на Св. Сава са сходни като тези за Св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. Сава е свързана и с плодовитостта и затова на този ден яловите булки изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома.

Жената, която искала дете, правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито обърнато наопаки. Предците ни изпитвали страхопочитание към Св. Сава, защото вярвали, че "засява" болестите по хората, оттам идва и изразът "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява".

На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен. На този ден празнуват именниците Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка, Славчо, Силвия.