Днес празнуват всички с името на крал светец

Православната църква почита днес свети свещеномъченик Зиновий, епископ Егейски и света мъченица Зиновия, както и свети крал Стефан Милутин.

Свети Стефан е бил син на сръбския крал Урош I (1243-1276) и царица Елена. Той се възцарил в 1275 г. и царувал 45 години.

При крал Милутин Сърбия сравнително бързо (в 1282-1283 г.) се разширила значително на юг в Македония и Албания. Разширила се също и Сръбската архиепископия - имало вече около 16 епархии.

Крал Милутин бил храбър военачалник (той често се молел на Господа преди сраженията и Бог му дарявал Своята помощ) и голям добротворец на Православната Църква. Полагал големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по строителство на храмове и пожертвователност към Църквата (построил повече от 40 църкви).

В Хиляндарския манастир построил по-голям и по-красив храм, и кула с храм за защита на монастира от нападения на морски разбойници; подарил на монастира села, воденици и др. След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в Иерусалим, Цариград и Солун построил в Иерусалим също и монастир "Св. Архангели Михаил и Гавриил", и странноприемница в Иерусалим за поклонниците славяни. На много места в своята държава той също построил църкви и монастири, от които най-хубави били: "Св. Богородица" в Грачаница (до Прищина) и Банският монастир "Св. Стефан" (близо до пътя Митровица - Нови Пазар). Щедри дарения получили от него и монастирите в Македония (Трескавец в Прилепско, Виргински до Скопие, "Св. Георги" в Кичевско).

За голямата привързаност на св. крал Милутин към Сръбската Църква говори и фактът, че по време на борбата между него и брат му Драгутин, който искал да го свали от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил опора само в Църквата.

Сръбското общество признавало, че милосърдието е една от най-важните християнски добродетели. Израз на това съзнание била построената от крал Милутин болница в Цариград при монастира "Св. Иоан Предтеча".

Св. крал Стефан е бил изключително благочестив и състрадателен човек. Според свидетелството на неговия житиеписец, той често излизал нощно време вън от своя дворец, облечен във вехти дрехи, отивал при бедните и им раздавал пари, храна и дрехи.

Щедро дарявал материална помощ и на монастирите, а от тях желаел да бъдат огнища на духовна просвета.

В негово време архиепископският престол често овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали главно измежду отличилите се игумени на Хилендарския монастир.

Свети крал Стефан Милутин твърдо отстоявал Православната вяра. Много се борил против Михаил Палеолог задето той насилствено се опитал да въведе унията сред православните балкански народи и се домогвал да изтръгне от тях и от атонските монаси признаване на папата. Неведнъж и папите изпращали при крал Стефан свои легати (през 1288 и 1303 г.) да го убедят да признае властта на римокатолическата общност, служейки си понякога с лъжа и провокации.

Но всички тези папски опити били безуспешни. Св. крал Милутин имал твърда Православна вяра и ревност за нейното запазване от ереси.

Свети крал Стефан Милутин починал на 29 октомври 1320 година.

Сръбската Православна Църква го причислила към сонма на Светиите заради неговата изключителна благотворителност и святост.

След Косовската битка, станала в 1389 г., неговите нетленни св. мощи били пренесени от Банския монастир в близкото село Тренча. А около 1460 г. били пренесени от Тренча в София, която била тогава под турска власт. Днес те се намират в софийската църква "Св. Неделя" и са предмет на благоговейна почит от православните християни.