В първата стая на апартамента, който е превърнат в музей, ви посрещат витрините с личните му вещи, дипломи и награди, както и Нобеловата награда от 1961 година. Снимки Авторът
Последният дом, сега превърнат в музей, на най-титулувания югославянски писател Иво Андрич посреща туристи в Белград. Той се намира на улица "Андрићев венац" №8 в сръбската столица. Ако не сте тръгнали специално към дома-музей, може и да го пропуснете. Няма да ви посрещне стара двуетажна сграда, която отдалеч привлича погледа. На практика по нищо не може да се досетите, къде се помещава музея. На входната врата на стара жилищна кооперация в сърцето на Белград, строена по времето на социализма, има малка табела с работно време до заключената входна врата. За да влезете, трябва да натиснете звънеца на домофона с надпис "Музей Иво Андрич". Вратата ще се отвори и ще се озовете в… жилищен вход.
И до днес в апартаментите там живеят местни, които явно не се радват толкова на интереса на туристите към музея на Андрич. На входа на асансьора ви посреща недружелюбен надпис на сръбски, който буквално звучи така: "Молят се посетителите на музея, да не използват асансьора, ако не им е необходимо". Дори и не си помислихме да се качим в асансьора и поехме нагоре по стълбите на тази стара сграда, чиито стени със сигурност пазят интересни истории и случки, свързани с живота на най-известния й обитател – Ива Андрич.
Апартаментът на писателя, сега музей, е на втория етаж и докато изкачите стълбите на вратата вече ще ви очаква усмихната и приветлива млада уредничка, която ще ви поздрави на сръбски. Със сигурност ще я разберете. Но ако все пак не сте сигурни в това, което ви казва, попитайте я на английски език и няма да имате проблем в комуникацията. Билетът за вход е само 200 динара, което прави около 3.50 лева (1000 сръбски динара може да купите в обменно бюро у нас за 17 лева).
След като платите входната такса, уредничката ще ми обясни, че може да разгледате трите стаи на апартамента с експонираните там лични предмети, снимки, вещи на писателя, както и Нобеловата награда за литература, която е получил в далечната 1961 година. На ваше разположение е жилището на писателя и неограничено време, през което да разгледате експонатите във витрината и да снимате на воля и безплатно.
В първата зала са подредени ръкописи, снимки, вещи о различните важни периоди в живота и творчеството на Иво Андрич. Там е неговият бюст, два от неговите костюми, лична кореспонденция, снимки от връчването на Нобеловата награда, първи издания на негови книги и разбира се самата Нобелова награда. Втората стая е кабинетът на Иво Андрич с богата библиотека, която е притежавал. В третата е била всекидневната и там е запазена мебелировката, картини, предмети. Всичко изложено е оригинал. Само витрините, зад които са експонирани ръкописи, дипломи, предмети са сменени преди няколко години. Дори паркетът, по който вървите пази спомен за стъпките на писателя и на неговата съпруга Милица Бабич, както и на гостите, които са прекрачвали прага на дома.
Днес Иво Андрич не може да бъде разделен от сърби и хървати. Той е най-значимият писател от бивша Югославия. И със сигурност няма човек, който да не е чувал за него и един от най-популярните му романи, изучавани от студентите по специалността "Българска филология" в университетите у нас – "Мостът над Дрина".
Иво Андрич е роден на 9 октомври 1892 година в село Долац, тогава в пределите на Австро-Унгарската империя, днес в границите на Босна и Херцеговина. Родителите на писателя са католици, хървати от Сараево. Впоследствие Иво Андрич, въпреки корените си, се идентифицира като сърбин.
Съдбата на писателя е интересна и повратна. На 2 години остава сирак и майка му го дава на сестра си Ана и нейния съпруг, които живеят във Вишеград, за да се грижат за малкия тогава Иво. А в последствие този град и моста над Дрина ще бележат и творчеството му. В живота му има всякакви обрати – минава през затвора след началото на Първата световна война. От началото на 1920 година започва и неговата кариера като дипломат, която е била успешна и доста дълга. Бил е председател на Съюза на сръбските писатели. През цялото време не спира да пиша. А след като получава Нобеловата награда започва големия интерес на света към автора на Балканите.
На 13-ти март 1975 година света напуска един от най-големите творци на сръбския език.
В негова чест режисьорът Емир Костурица, който е голям почитател на писателя, изгражда във Вишеград, в близост до моста на Дрина, обособена част от града, наречена "Андричград" или "Каменград". В него са издигнати много сгради в различен стил и от различна епоха, от средновековна крепост до модерна сграда. Там се намира и институтът "Иво Андрич".
Ако пътят ви минава през Беград, задължително посетете музея на Иво Андрич, за да се докоснете до един космополитен свят, за който разказва живота на писателя.
Галерия
