Драгомир Стефанов: Малките партии имат шанс, ако имат общ кандидат за президент

Драгомир Стефанов: Малките партии имат шанс, ако имат общ кандидат за президент

секретар на "Движение Гергьовден", през 2013 година - за председател на Изпълнителния съвет на партията. В момента е председател в оставка до провеждането на Националния събор на "Движение Гергьовден", който е насрочен за 28-и май.

Семеен.

- Президентските избори ще се проведат през есента. Все още обаче нито една от големите партии официално не е обявила своята кандидатпрезидентска двойка. Защо се бавят?

- Някои кандидати вече са ясни, като Веселин Марешки, Владимир Кузов, Татяна Дончева, но по-сериозните кандидати все още не са се появили. Така се случва в България през последните години. Концепцията на управляващите е, че колкото по-късно номинират своя кандидат, толково по-малко време ще има за вас - медиите, за обществеността да го поразучите и атакувате.

Ние бяхме една от групите, които се опитахме да вкараме и промяна в закона поне 90 дни преди изборите да е ясен кандидатът за президент. Страх ни е, че промените които бяха направени в Изборния кодекс, целят точно обратното. Целта на управляващите е да се неглежират изборите. Колкото по-малко време хората се занимават с тази тема, толкова по-малко време проучват кандидатите и гласуват за тези, които гледат по цял ден на малкия екран - това са управляващите.

- Т.е. единствено управляващите имат полза от това информационно затъмнение, в което държат всички останали?

-  Категорично да. Според мен ГЕРБ до последно ще изчакват да обявят своя кандидат, защото вътре в партията има тежки противодействия между премиера Бойко Борисов и шефа на парламентарната група - Цветан Цветанов. Това вече започна да става явно. Спомняте си случая с депутатката Ирена Коцева, която трябваше да подаде оставка по настояване на Борисов. Премиерът няколко дена си затрая, след като Цветанов заяви, че парламентарната група застава зад нея. Това между другото ме кара да мисля, че наесен може да има и други избори, освен президентски, особено ако Борисов е кандидат за президент.

- Не изключвам и варианта, в който някой от успешните министри на премиера Борисов да бъде кандидат на ГЕРБ, както стана с настоящия президент Росен Плевнелиев, който беше министър на регионалното развитие и благоустройството...

- Опитът не беше много добър, ако съдим по настоящия президент. Деля кандидатите на ГЕРБ на две - или е Борисов, или е някой друг, някой симпатичен, хрисим човек, който ще бъде поставен за президент. Струва ми се, че обществото видя какъв е рискът да бъде поставен на тази длъжност човек, който свети с отразена светлина. Не е едно и също да си успешен министър или успешен кмет и да си успешен президент. Изпълнителната власт е една - при нея имаш нужда от едни качества. Но да си президент, колкото и тривиално да звучи, трябва да си истински обединител на нацията. Това би трябвало да е мъж, защо не и жена, но да е минал през различни нива на публичния живот и да е човек, който вдъхва доверие. Да е човек, който като излезе и каже нещо, думата му да тежи. Това не се случваше през последните години.

- Тогава каква е ролята на малките партии? Как ще успеете да промените статуквото, така че да не спечели голяма партия?

- Ние в "Гергьовден" казваме, че е по-добре да си част от малка и умна партия, отколкото от голяма и тъпа. Малките партии имат един шанс на президентските избори и той е да се обединяват около подходящи кандидати. Едно от нещата, които трябва да решим на 28-и май, е - коя кандидатура бихме подкрепили на предстоящите президентски избори. Ще ни бъде трудно, защото няма да знаем кои са всички кандидати. Вече водим разговори почти с всички парламентарно представени формации. Ние горе-долу знаем кои са им потенциалните кандидати, които биха събрали доверие.

- Сред парламентарно представените партии, с които водите разговори, влизат ли коалиция "Патриотичен фронт" (НФСБ - ВМРО-БНД, б.а.) и коалиция "Реформаторски блок"?

- С части от тях - да. От "Патриотичния фронт" основно общуваме с нашите колеги от ВМРО. Ние дълги години сме правили избори заедно с тях. Дори бях на техния конгрес, когато преизбраха Красимир Каракачанов за председател. Няма да скрия, че до голяма степен някои от техните предложения и виждания съвпадат с нашите. Малко е по-различно отношението ни с Валери Симеонов. Той е по-особен човек. Напоследък ми се струва, че много активно подкрепя правителството и лично премиера Бойко Борисов, което на мен не ми прави добро впечатление.

Колкото до Реформаторския блок, не съм убеден, че те ще успеят да излязат от кризата, в която са в момента, и да излъчат единна кандидатура. Това разкрачено положение, при което половината да са в опозиция, а в същото време да имат заместник-министри, областни управители, директори, не го разбирам нито аз, нито хората. Радан Кънев (председател на партия "Демократи за силна България", която е част от коалиция "Реформаторски блок" - б.а.) обяви номинацията си за президент, но като че ли го направи твърде рано и обра доста негативи от това. Симпатизираме на някои техни решения - и на "Движение България на гражданите", и на СДС, но ми се струва, че Реформаторският блок трудно ще оцелее до президентските избори наесен.

- Какво решение ще вземе тогава "Движение Гергьовден"? Да издигне свой кандидат за президент, около който да се опита да консолидира други партии, или да подкрепи кандидат, издигнат от друга партия?

- Решението трябва да бъде взето на 28-и май. Аз съм председател в оставка, не искам да вземам категорично мнение по този въпрос. Но по-вероятната хипотеза е да подкрепим кандидат, издигнат от друга опозиционна партия, различна от ГЕРБ.

- Каква е вероятността кандидатът за президент да бъде жена?

- Към днешна дата не е голяма, просто защото потенциалните имена, които сме обсъждали и с ВМРО, и с АБВ, са предимно мъже. Все още българското общество не е готово за жена президент. Някак българинът приема по-добре образа на бащата президент. Той трудно възприема промените, които се случват. Въпреки че виждаме на ключови позиции жени - председателят на Народното събрание Цецка Цацева, на министерството на вътрешните работи - Румяна Бъчварова, и други.

- Имате ли срок, до който трябва да сте наясно с вашата кандидатпрезидентска двойка?

- Пак казвам, че "Гергьовден" вероятно ще подкрепи кандидатпрезидентска двойка, издигната от широка коалиция. Смятаме, че ако всяка една от малките партии сама издигне свой кандидат, това ще бъде служебна победа за ГЕРБ. Ще ни се до есента да имаме една силна центристка фигура, около която да се обединят много формации - патриотични, стоящи в центъра, вляво или вдясно. Целта е да имаме силен кандидат, който да се противопостави на ГЕРБ и да се представи достойно на изборите.

- На президентските избори в Австрия имаше много изненади и традиционните партии не се представиха особено добре в резултат на случващото се в Европа и мигрантската вълна, която продължава да залива Стария континент. До каква степен мигрантската криза и положението, в което е Европейският съюз, може да се отрази и на резултатите на президентските избори у нас?

- Трябва да признаем, че Австрия е много по-напред в демократично отношение спрямо България. Гражданите на Австрия дадоха знак на своите управляващи, че са подходили грешно с решаването на мигрантската криза. В България ми се струва, че обществото ще реагира обратно. В период на криза и външни проблеми хората се капсулират и това ги кара да гласуват за онова, което е сигурно, за статуквото. Така има вероятност да бъде избран за президент отново кандидат, издигнат от ГЕРБ. Ние сме твърдо решени да дадем добра алтернатива, за да имат хората възможност за избор. Това, което се налага основно чрез медиите, е, че едва ли не няма алтернатива на ГЕРБ в страната. Това е пагубно и дава възможност на управляващите да си правят каквото си искат. Заблуда е, че в момента ГЕРБ управлява коалиционно, ГЕРБ управлява абсолютно еднолично и не само това, но и за всички грешни решения обвинява коалиционните си партньори, което е много удобен механизъм и премиерът да излиза винаги като добрия човек, който раздава правосъдие в страната. То е точно обратното. ГЕРБ нямат коалиционна култура и вътрешното им разделение се появява точно по тази ос - дали да се съобразяват с коалиционните си партньори, или не. Самите им коалиционни партньори - и АБВ, и ВМРО, осъзнаха, че това носи за тях негативи. Защото в очите на хората, които не се занимават с политика, остава впечатлението, че тези партии участват в управлението и носят негативите от лошите резултатите в страната. А в същото време нямат механизмите да упражняват влияние върху ГЕРБ.

- "Гергьовден" никога не е била скандална и провокативна партия и винаги, когато е била в коалиция, се е държала по-достойно от партньорите си. На какви отстъпки ще бъдете готови по време на президентската кампания, подкрепяйки кандидат, издигнат от широка коалиция?

- Не бих го нарекъл отстъпки и не бих се съгласил съвсем, че не сме били провокативни. Напротив. Да, не сме търсили скандала. Дори и напоследък, когато с последните ни коалиционни партньори от "Народен съюз" подмениха до известна степен вота на хората от местните избори, като си присвоиха името "Народен съюз", ние пак не сме тръгнали да обясняваме случващото се. На местните избори се явихме седем партии и едно гражданско сдружение. Пет от тях си поеха по свой път, защото "Земеделски народен съюз" се отказа доброволно от земеделското в себе си - една битка, която те водиха повече от десет години - кой е по земеделец. Те се отказаха доброволно от това в имета на една кауза - да приберат при себе си още двама депутати, които влязоха в парламента от партията на Николай Бареков - "България без цензура". Ние сме големи хора и за пореден път прощаваме, но ги призоваваме чрез медиите и чрез вашия сайт да не забравят кой е гласувал за тях на изборите. Често се случва у нас да се забрави каква подкрепа си получил преди изборите и да се омаловажава трудът на хората. Опитът показва, че такъв тип хора не могат да просъществуват дълго в обществения живот.

А колкото до това на какви отстъпки сме готови - не бих ги нарекъл точно така. Държим кандидатурата да е на човек, който има богат политически опит, да е бил на различни позиции, да има отношение и по демографската криза, и да е визионер. Ще ни се да е човек, който има визия за развитието на страната. Според Конституцията президентът не е основен играч, но много ми се иска да се върне времето, когато президентът кажеше нещо и политическите партии дебатираха по това, т.е. да може да задава политическия курс на страната. През последните години президентът е по-скоро едно лице, което присъства на някакви официални събития, създава предимно скандали и няма доверие към него.

- От описанието, което дадохте, ми изскача само едно име - това на Красимир Каракачанов?

- Не бих казал, че е само едно. Красимир Каракачанов отговаря до известна степен на това описание и на нашите очаквания. Не бих омаловажил и Ивайло Калфил, и Любен Дилов - син. Дилов - син би бил по-различният, по-цветният президент.

Ще ни се кандидат-президентът, който ще подкрепим, да задава политическия курс в страната, а не просто да следва повелята на премиера.

- След като българският избирател не е готов за жена президент, готов ли е за президент тип Любен Дилов - син?

- Не знам. Ще видим. Ако съдим по медийните му изяви и участията му в страната, той предизвиква доста симпатии у хората. За съжаление хората го свързват повече с участието му в различни реалити формати, отколкото с политика. Но и това е наша визия в "Гергьовден" - да се занимаваме с политика, доколкото ни го позволяват другите ни ангажименти. Ние не сме професионални политици. Всеки един от нас има собствен път и се е реализирал в него. За нас не е на всяка цена важно да сме в някоя власт, защото ние сме подредили живота си по различен начин. Но сме събрали достатъчно капацитет, за да допринесем за управлението, участвайки в по-голяма коалиция.

- Минаха няколко месеца от местните избори. В Бургас не успяхте да вкарате съветник в местния парламент, но имате достойно представяне в ОбС - Поморие и ОбС - Царево. Какви изводи си направихте?

- Първият е, че е важно кой гласува, но още по-важно е кой брои изборните резултати. Това е и причината да сме против дистанционното електронно гласуване. Дори когато гласуването е с бюлетини, не може да се гарантира сигурност при броенето им, камо ли ако се гласува по интернет и някакъв софтуер генерира резултата.

И другото, което разбрахме, е, че трябва да участваме в широки коалиции, особено с възможността за преференциално гласуване.