За съжаление през последните години избяга разговора за лявото и дясното и започнахме да правим това, което харесват хората на улицата, опитваме се да се съобразяваме с желанията им, смята председателят на Движение Гергьовден Драгомир Стефанов. Снимка Черноморие-бг
Драгомир Стефанов е роден преди 41 години в Бургас. Първите години от детството си, преди да тръгне в първи клас, прекарва в Малко Търново. Завършва Търговската гимназия в Бургас, тогава Икономически техникум. След това продължава образованието си в УНСС – София, откъдето има диплома за бакалавър и магистър по финанси. През 2011 година защитава докторантура. От 2012 година преподава в УНСС. ОТ 2020 година е доцент в катедра „Недвижима собственост“ на същия университет и е главен секретар по социално – битови въпроси на студентите.
Инвестиционен консултант е към Комисия по финансов надзор от 2006 година. Има 15-годишен опит в фирма – инвестиционен посредник.
От две години е председател на Съвета на директорите на акционерно дружество, което се занимава с пропърти мениджмънт - управление на недвижими имоти.
Става член на партия „Движение Гергьовден“ през 2009 година. През 2011 година е избран за организационен секретар по време на последния мандат на Любен Дилов – син като председател на партията. През есента на 2013 година е избран за председател на „Движение Гергьовден“.
Кандидат-депутат, поставен под номер 8, в листата на коалиция „ГЕРБ – СДС“ във Втори многомандатен избирателен район – Бургас.
- Г-н Стефанов, какво е общото между образованието, науката и политиката?
- Връзката между образованието и науката е много пряка и непосредствена. Освен, че се опитваме да образоваме младите хора на България, се опитваме да правим и наука.
Политиката ми е страст много преди да открия страстта си към науката. През 1997 година се включих в протестите, първо в Бургас, след това в София. Участвах на протестите и през 2001 година, и след това през 2013 година срещу избора на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС. Активно се занимавам с политика от момента, в който навърших пълнолетие.
Присъединих се съм „Движение Гергьовден“, защото тя е малка интелигентна партия, по-скоро клуб, отколкото партия. Ние имаме много идеи и се опитваме да ги предложим на всички професионални политици. Защото при нас няма хора, които да се занимават професионално с политика, тя по-скоро е наше хоби.
- През последните години сме виждали доста известни личности, политици, които са сменили по няколко пъти партийната си принадлежност. За разлика от хората, които са избрали да бъдат част от „Движение Гергьовден“. На какво се дължи това?
- Много хора, които са минали през „Гергьовден“ са намерили след това своята политическа реализация. Ярък пример за това е Слави Трифонов, който заедно с Любен Дилов-син е един от създателите на „Гергьовден“, а сега има своя политическа партия. Това са нормални процеси за една млада демокрация, каквато е нашата. Нароиха се много политически формации, след като разбихме двуполюсния модел. Но като че ли загубихме идейните сблъсъци. Винаги съм се чувствал по-скоро десен човек, изповядвам десни политически принципи, поддържам 10% плосък данък, всички политики, които водят до подкрепа на бизнеса.
Насърчаваме хора, които умеят сами да се справят с живота си, да правят бизнес. Винаги сме търсили участия в десни проекти. За съжаление през последните години избяга разговора за лявото и дясното и започнахме да правим това, което харесват хората на улицата, опитваме се да се съобразяваме с желанията им. Може би това е модерното сега т.нар. народни партии, които се опитвам да налагат политики, които хората очакват.
- Вие участвате в предизборната кампания на коалиция „ГЕРБ – СДС“ във Втори многомандатен избирателен район – Бургас. Водачът на листата е Вашият почетен председател Любен Дилов – син, а Вие сте под номер 8 в бюлетината. За много хора е странно и ново, това че „Движение Гергьовден“ подкрепя ГЕРБ, но Вие като партия подкрепяте политиките на ГЕРБ отдавна. В Бургас този процес е отпреди 14 години. Тогава застанахте до Димитър Николов, когато се кандидатира за първия път за кмет на общината…
- Точно така е. Ние симпатизираме на Димитър Николов още от времето преди да се създаде политическа партия „ГЕРБ“. Мисля, че Бургас заложи на един успешен кмет и той преобрази града.
В интерес на истината в първите години „Гергьовден“ беше от критиците на управлението на Бойко Борисов и на ГЕРБ. Това ще са четвъртите избори, на които ние като партията подкрепяме коалицията „ГЕРБ – СДС“. Преди това сме се явявали на избори с формации около СДС. Това беше формалната причина да се присъединим към коалицията. Въпреки всички грешки, които бяха допуснати по време на 12-годишното управление, ние не виждаме в момента нещо по-добро, а това е по-добрата алтернатива за България. Мислим че не трябва да се сменя кардинално посоката, в която върви страната ни. Да има грешки, които трябва да бъдат поправени. И нашата роля е точно тази – ние сме коректив в коалицията на някои политики, които се водят от ГЕРБ.
- Вие сте преподавател в УНСС и образованието е сред Вашите приоритети. Какъв ангажимент поемате към избирателите като кандидат за народен представител?
- Моята кауза, съвсем естествено, е образованието и по-точно висшето образование. Бургас е ощетен в тази посока спрямо другите големи градове в България още от времето на социализма. Няма по-подходящ механизъм за задържане на младите хора в града и региона от това да им предложим качествено висше образование тук. Мой приоритет ще бъде в следващия парламент да работя за разкриване на филиали и образователни хъбове на водещи български университети в Бургас. Първата крачка вече е направена – Община Бургас и УНСС подписаха меморандум за сътрудничество, който ще ни даде основа за бъдещи действия в тази посока.
Важно е също така, да се разшири дейността на Колежа по туризъм към университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Там има страхотна база и преподавателски капацитет, който последните години не се използва достатъчно ефективно, а регионът има изключителна нужда от добре подготвени кадри за този основен сектор. Вярвам, че с подходяща държавна подкрепа и университетски партньорства този колеж може да разшири многократно обхвата на дейността си и да привлече стотици студенти годишно.
- 45-то Народно събрание просъществува 9 работни дни. Какъв ще бъде животът на 46-ти парламент? Може ли някой да прогнозира, какво ще се случи след изборите на 11-ти юли?
- Социолозите не предричат съществена промяна. Ние също не очакваме някакви драматични разлики в резултатите. Странно ще бъде и в 46-ия парламент. Хората са уморени от хаоса, който настъпи. При всички случаи ще е по-добре да има истинско коалиционно правителство, отколкото да продължаваме да имаме един служебен кабинет, който се изживява като предизборен щаб на президента Румен Радев предвид предстоящите избори наесен. Надявам се, че политиците ще проявят разум и ще съставят коалиционно правителство, ще се обединят около определени политики. Ясно е, че няма да има еднопартийно управление. Не мисля, че скоро отново ще имаме такъв тим управление.
- По време на тази предизборна кампания почти всички т.нар. партии на протеста изразяват готовност да се коалират и да съставят кабинет. До колко ще е успешно едно правителство, съставено от малки партии, подкрепяни негласно от партиите на статуквото?
- Избягвам да коментирам, които са партиите на протеста, защото те станаха много. Давам си сметка, че в „Изправи се! Мутри вън!“ има около пет-шест партии, които аз знам. В другата коалиция „Демократична България“ има три партии. Всички тези партии в двете коалиции са от различен политически спектър. И в тази връзка в предишния 45-ти парламент ми беше много странно да гледам генерал Атанас Атанасов седнал до Татяна Дончева, защото чисто идеологически те са на двата политически полюса. Много ми е интересно как ще приемат общо законодателство, как ще правят общи политики. Все си мисля, че трябва да надделее разума. Да спрем да се делим на „за“ и „против“ ГЕРБ, а да помислим, какво общо можем да намерим в политиките си, да открием допирни точки, за да се състави правителство, което да греда в една посока, да прекарва със значително мнозинство предложенията за изменения в закони и т.н.
- Предизборната кампания за парламент през март се проведе в сериозна пандемична обстановка. Сега ситуацията е коренно различна. Срещите се случват предимно навън. Има ли в момента истинска кампания?
- В Бургас и региона не забелязваме много хора на терен с изключение на нас, които всеки ден се срещаме с избирателите. Опонентите ни имат шатри на главната улица и разчитат на кампания във фейсбук. Хората се умориха от тази предизборна говорилня, хаос и шум. Ежедневно ни заливат с всякакви казуси, които целят по-скоро да се всяват негативно отношение към предишните управляващи, отколкото да ни казват, какво смятат да правят занапред. Това не печели избиратели в тази ситуация. Това ще им изиграе лоша шега, защото на хората им омръзна тази негативна кампания и искат да чуят по-скоро, какво ще направят избраните депутати.
Ние отправихме покана, чрез водача на листата в Бургас, до всички кандидат-депутати от другите политически партии и коалиции, да се обединим около 10 приоритета, които са важни за нашия град и за областта. Дали ще ги приемат ще стане ясно.
- До каква степен резултатите от изборите на 11-ти юли ще бъдат решаващи за предстоящите президентски избори наесен?
- На 11-ти юли с гласа си хората ще покажат дали одобряват политиката, която президента налага чрез служебния кабинет - политика на реваншизъм, на поголовно уволнение на хора от администрацията. Ако резултатът не е положителен за президента, това може да му изиграе лоша шега, защото с днешна дата той изглежда доста уверен в повтарянето на мандата си. В исторически план сме виждали и други президенти, които шест-седем месеца преди изборите са били уверени, че ще ги спечелят, но това не се е случвало.
