Смолянските езера са притегателен център за много туристи със своята красота. Снимки Авторът
Есента е любимият ми сезон за пътешествия - глъчката от лятото е вече само спомен, листата тихо падат и обсипват земята с жълта постеля.
Като морски хора се отправяме към планината. Нашият избор са Родопите, точно защото искаме почивка, спокойствие, уют, топлота. Не си мислете, че сме планинари в истинския смисъл на думата, просто обичаме да се разхождаме сред природата и да й се любуваме от сърце. Винаги съм казвала на детето си - "Гледай, гледай и запечатвай всичко в ума и сърцето си, за да помниш по-дълго време тази картина". И двете го правим, сядаме някъде и гледаме, и мълчим, и слушаме вятъра как минава през листата. На моменти почти не си говорим, само гледаме. Толкова красива тишина заобиколена от тези масивни и дстолепни смърчове.
Смолянските езера е нашата основна локация. На времето езерата са били около 20, сега са значително по-малко, но това в никакъв случай не ги прави по-малко красиви. Те са напълно достъпни и за хора с малки деца. До някои може да стигнете с кола, а до други по маркирани екопътеки. Районът на Смолян предлага много забележителности и места за отдих, около 40. Ние се докоснахме до на една малка част от тях.
Започваме с пещерата "Ухловица". Намира се на около 40 минути от Смолян. Поемате по асфалтовия път в посока Гърция. Избираме тази пещера, защото си имаме неписано правило да посещаваме по една по време на всяка почивка. Тя не е толкова позната, като Дяволското гърло и Ягодина, но е една от най-старите в Родопите, на повече от 3 млн. години. Това е двуетажна, пропастна пещера с дължина от 460 м. Тя впечатлява със скалните си образувания и най-вече с дендритите, заради които всеки посетил я за миг може да се обърка, че се е гмурнал до морското дъно. Достъпът до самата пещера обаче не е никак лек. За да се стигне до нея, се минава по стръмна пътека, която продължава с изкачването на около 200 стъпала. Това обаче не е всичко, защото в самата пещера има още поне толкова стъпала, че и повече. Достъпът на деца под 7 години не е препоръчителен и честно казано бих се радвала, ако нас някой ни беше предупредил за това. Ако все още искате да разгледате пещерата, трябва да бъдете на входа на всеки кръгъл час, защото тогава тръгва група с екскурзовод и както сам той казва: "Никой няма да ви чака просто, заключвам входа на пещерата".
На връщане или на отиване към Ухловица, зависи колко сте гладни, може да спрете в Смилян. Не бях почитателка на боба, но оттам си тръгнах с три торбички смилянски боб. Има и музей на боба в селото, но ние предпочитахме да го ядем, вместо да го гледаме. Няма да имате проблем в избора на място, защото където и да отидете ще ви нагостят, както подобава. Още в това малко селце ще усетите що е то родопско гостоприемство и ще си кажете: "Не може ли и по морето да е така?". Явно не, но това е друга тема.
Следващата ни спирка е село Широка лъка. Още помня миризмата на лютеница и печени чушки, което се носеше из цялото село. Сякаш в деня, в който избрахме да го посетим, всеки бе решил да прави зимнина и да провокира вкусовите ми рецептори, и до колко те ще издържат на изкушението. Селото е част от Стоте национални туристически обекта на България. Съчетава автентична архитектура, история и природни дадености. Намира се на 12 км. от Пампорово и на 6 км. от Стойките, откъдето тръгва шестседалков лифт към връх Снежанка. Съветът ми е да се информирате предварително за работното му време и периодите на профилактика. В Широка лъка се намира Националното училище за фолклорни изкуства, заради което в селото има много млади хора, гледка с която не сме свикнали в родните села. Тук е роден Екзарх Стефан, който е бил ръководител на Софийска епархия. Няма как да подминете този факт, тъй като местните много се гордеят с него. Капитан Петко Войвода е свързал живота си с тази част на Родопите. Роден е в югоизточната част на планината и още 20-годишен нападал мохамеданските села. Той е на особена почит и все още се помнят и разказват много легенди, предания и народни песни за него. В Широка лъка се намира къщата (музей), където от 1878 до 1879 година е живял капитан Петко Войвода.
Близо до Широка лъка, на по-малко от 10 км., е село Гела. Селото е разположено на 1500 м. надморска височина в подножието на най-величествените върхове на планината - връх Голям Перелик (2191 м.), връх Орфей (2188 м.) и връх Турлата (1825 м.). Селището е изключително красиво. Според местната легенда, неговите поляни и гледки вдъхновявали митичния Орфей. Любопитно е, че това малко селце има повече от 3300-годишна история и се счита за една от люлките на Европейската цивилизация.
В дълбоката древност Гела била населявана от най-богатите членове на тракийското племе Беси. Древната тракийска крепост "Градище" се намира на 5 км. южно по чакълест път. Бъдете изключително внимателни по него вероятността да спукате гума е голяма, табели почти няма, а най-добре е някой местен да ви упъти. Гела стана популярен център за селски туризъм през последните години най-вече заради провеждащия се там гайдарски събор. Къщите за гости не са много, така че ако искате да се потопите в неговата мистика и красота, направете резервация по-рано.
Без претенции за изчерпателност за забележителностите, които, за да разгледаме, ще ни трябва още една ваканция, се връщаме в Смолян. Това е един от най-дългите градове у нас - 25 км. и най-малкият областен център. Не си мислете обаче, че това е един от онези градове със замиращи функции. Заради близостта си до Пампорово тук животът ври и кипи и то не само през ски сезона. През останалото време районът предлага множество възможности за отдих и туризъм, както и екопътеки като едни от най-известните са Невястата и Каньонът на водопадите. Невястата е с дължина около 900 метра и може спокойно да тръгнете по нея, ако сте с малко дете. Ще се любувате на гледки спиращи дъха и няма да усетите как сте стигнали до алпийския тролей, по който не ви съветват да се качите с малкия си наследник или наследница. Попитайте някой местен да ви разкаже за легендата за невястата, всички се усмихват закачливо и започват.
Другата екопътека, която на нашето семейство повече се понрави, е Каньонът на водопадите. Намира се в резерват Сосковчето, а навигацията ще ви закара там без проблем. Оставете колата си ди малко заведение с барбекю и оттам по пътя ще стигнете до конна база. Ние избрахме ездата, защото нямаше как да накараме 4-годишно дете да върви почти 4 часа. Ездата е далеч по-интересно и екстремно занимания. Добре че животните знаят пътя, а той впрочем никак не е лек - както каза нашият гид:"Това е конски път, а отдолу е пропаста". Повече от час изкачване и спускане и стигаме каскадите, където трябва за малко да се разделим с конете и да потеглим пеша. Красивите гледки следват една след друга. Повярвайте, нямат нищо общо с Крушунските водопади. Тук планината на Орфей е дала наистина много. Най-забележителният водопад е кръстен именно на митичния певец. Височината му е около 70 м., след който водата се разделя на няколко поточета, наподобяващи струните на арфа.
Ако сте се изморили от толкова обиколки и не си усещате краката, време е да се настаните удобно и да погледнете към Космоса. Планетариумът в Смолян предлага различни образователни програми включително и за деца. Може да си спомните леко позабравените уроци по астрономия и да се насладите на звездите и планетите. Освен всичко да мислим и прагматично - това е един добър начин да не чуете и дума от детето си - нашето не проговори 40 минути. Буквално под планетариума се намира църквата "Свети Висарион Смолянски". Това е нов храм осветен през 2006 година, с много различна и леко футуристична архитектура.
Не бива да пропускане и Регионалния исторически музей на Смолян. Там може да научите интересни факти за бита и културата, историята и природата на този край. Признавам, бяхме впечатлени от експозицията с кукери, както и от прословутите родопски халища и чанове.
В края на пътуването ни разбрах, че с удоволствие бих се върнала в този край дори само да слушам тишината и да гледам дърветата.
Галерия
