Екатерина Йосифова: Поезията не е математика. Оценката винаги е субективна

Екатерина Йосифова: Поезията не е математика. Оценката винаги е субективна

Първата й стихосбирка "Късо съединение" излиза от печат през 1969 година. Нейни стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция и др., а в Македония е издадена книгата ѝ "Ништо ново", 2003 година.

Носител е на няколко престижни награди за поезия, сред които отличие на Съюза на българските писатели за книгите "Къща в полето" (1983), "Подозрения" (1993) и "Ненужно поведение" (1994); носител на орден "Кирил и Методий", ІІІ степен (1982); награда на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината за "Малко стихотворения" (1998); награда "Иван Николов" за цялостно творчество (1999) и за стихосбирката "Тази змия" (2010) и други.

Има дъщеря и син.

Екатерина Йосифова е член на журито на тазгодишното издание на националния конкурс за поезия на името на Христо Фотев, който Община - Бургас организира.

- Г-жо Йосифова, по какви критерии оценявахте книгите, които са изпратени за участие в конкурса на името на Христо Фотев?

- Да има добра поезия.

- Знаехте ли предварително кои са авторите на книгите?

- Да, разбира се. Някои от тях познавахме предварително, защото са публикували свои стихове. Повечето от имената на участниците чухме за първи път.

- Първоначално всеки сам за себе си ли оценяваше творбите?

- Да. После се събрахме с членовете на журито, които бяха в София, за да коментираме избора си. Чухме се и с членовете на журито от Бургас, за да обменим мнение. Ако някой от нас имаше колебание относно дадена книга, се съобразяваше с мнението на останалите колеги, но държеше предимно на своето решение. Когато всеки от нас представи личните си мнения, гледахме кои съвпадат. Ако някоя книга имаше три или повече гласа, тя преминаваше към следващия етап на конкурса. След това на листче всеки изрази своя таен вот за петимата автори, които обявихме днес. Техническо лице събра точките, които всяка книга получи, и така те са класирани на първо, второ и т.н. места. Ясен е и победителят, но няма да го оповестим до 25-и март - Благовещение, когато е официалната церемония по награждаването.

- Имаше ли книга, която предизвика дебати и спорове с останалите членове на журито?

- Имаше много такива книги, защото често пъти трима членове на журито бяха за една книга и четвъртият се колебаеше дали да се присъедини към мнението на останалите, или да изрази предпочитанията си за друга книга. Убеждавахме се взаимно, изтъквахме мотивите си за решенията си. Това не е обективно решение в крайна сметка. Това не е математика. Преценката винаги е субективна. Всеки има усет за поезия и се споразумявахме точно на тази платформа.

- Коя е книгата, която на вас лично ви направи най-силно впечатление?

- Не мога да кажа това, защото тя е сред наградените.

- Как се оценяват колеги по перо?

- Тук играе роля и дългогодишното познанство, личните качества на човека. Някой може да е гениален, но да не го харесваш по някакви други причини, не защото е лош човек, а примерно не ти харесва отношението му към даден проблем и затова не ти е близък. Както при всички хора - колегиалността, симпатиите, съседството, общите платформи са едно, а личният избор на приятели е друго.

- Вдъхнови ли ви конкурсът на името на Христо Фотев?

- С много неща, но имаше и много разочарования. Когато откриваш хубава книга, много се радваш. Зарадвах се на книгата на един млад поет. Той е само на 24 години, няма да го спомена, въпреки че той не е сред номинираните, малко не му достигна, но той все още е малко известен сред гилдията. Но тази първа книга беше толкова хубава, че с нетърпение очаквам втората му книга.

От друга страна - разочарованието ми дойде от жените автори, които пишат само за любовта. Пишат любовни стихотворения и обясняват своите чувства пространно, което не подхожда на моето отношение към темата. Липсва им чувство за хумор. Имаше истински провали именно сред книгите, написани от жени.

- Т.е. да разбирам, че в момента мъжете пишат по-добре поезия?

- Сред петимата номинирани жени няма. Аз би трябвало да защитавам женската кауза, но бих избрала до три жени сред 105, които участват в конкурса, но не за наградата, а просто като автори на сполучливи книги.

- Има ли необходимост от такъв литературен конкурс?

- Да, толкова малко се дава гласност на поезията, а тя е път към нещо много важно. Хората със сетива за поезията имат като че ли втори живот, имат оправдания за някои други провали в живота си, имат способността да покажат на другите, че съществуват много пътища към истината и смисъла на живота, един от тях е и поезията. Но как да го обясниш на хората, които не четат и мислят, че поезията е само едно стихотворение? Умее човек да римува, написал е стихотворение, браво! Но това не е още поезия. Поезията е това, което продължава след стихотворението, остава след него, остава в читателя, в неговото усещане за света, в мисленете и усещането за себе си.

- Кой е вашият път на истината?

- Много са пътищата. За едни е науката, за други религията, за трети любовта към семейството, за четвърти любовта към всички. Може би към това води поезията.