Трябва сега да се отделят средствата. Няма време да се изчакват процедури, заяви евродепутатът Емил Радев. Снимки Бюро на ЕП в София
Европейският съюз за първи път задейства директивата за предоставяне на временна закрила, заради войната в Украйна. Тя съществува от 20 години, но досега не е била използвана. Това заяви европейският депутат от групата на ЕНП Емил Радев - зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП, на семинар на тема "Новата миграционна политика на ЕС: накъде и кога?", който се проведе в Бюрото на Европейския парламент в София. В него участваха Елена Йончева (СиД), която е член на същата комисия и докладчик по резолюцията за новата Агенция на ЕС в областта на убежището и Аликс Мюлер-Рапар, правен експерт от Генерална дирекция "Миграция и вътрешни работи" на Европейската комисия.
Директивата за временна закрила е създадена по време на войната в Югославия. Сега обаче тя се прилага за първи път.
Министерски съвет взе решение на 9-ти март за предоставя временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Директивата за временна закрила се прилага само спрямо украинците. Изключение правят гражданите на трети страни, които по време на войната са били в Украйна. Те могат да получат хуманитарна защита.
Според Емил Радев, държавата не прави нищо, за да се справи с вълната от украинци, които идват в страната ни. Ангажирани в момента са основно доброволци.
1,5 млн. души са пристигнали в периода 2014 - 2015 година в Европа, след кризата в Либия и Сирия, 4 млн. души са отишли в Турция, 2 млн. души в Йордания и Ливан. В момента броят на украниците, които са напуснали страната си и са в други страни на Стария континент са над 3 млн. души. "Действащите правила за предоставяне на убежище са неприложими в този случай. През 2016 година стартира реформата, но тя не бе доведена докрай, заради политизиране на проблема", заяви Елена Йончева. Седем държави в Европа са съседни на Украйна, като 4 от тях са членове на ЕС и те приемат украинци. Според Елена Йончева, се очаква втора и трета вълна на бягащи от войната украинци, като в последната вълна ще бъдат включени и мъже. В момента Украйна напускат предимно майки с деца и възрастни хора.
"По време на предишната миграционна вълна не се постигна съгласие за задължително разпределение на мигранти на територията на ЕС. Има страни, които не желаеха да приемат мигранти. Трябва да има нов миграционен текст и той да бъде готов до 2024 година. Украинската криза забави работата по пакта", каза Аликс Мюлер-Рапар.
По предложение на депутата от ЕНП Андрей Новаков ЕП прие "спящите пари" от Кохизионните фондове да останат в държавите и те да ги ползват за справяне с кризата с украинците.
"Държавата я няма. 20 дни нямаше хора на границата. Има сериозен проблем. Всичко е оставено в ръцете на доброволците. Трябва сега да се отделят средствата. Няма време да се изчакват процедури. Не показваме нужната организация сега, като външна граница на ЕС. В Полша е критична ситуацията, но тя се справя", допълни Емил Радев.
Правителството може да ползва пари от Кохизионните фондове и от Фонда за миграция.
Временната закрила се дава на украинци за срок от 1 година с възможност за удължаване до 3 години. Това им дава право да работят законно в страната, да получават здравни грижи, децата им - образование. Те могат и свободно да пътуват в рамките на ЕС.
Галерия
