Етъра – възрожденска романтика в четири сезона

когато ученическите екскурзии из страната, дългите семейни почивки през отпуската и организираните работнически пътувания бяха задължителна част от живота на хората, мястото бе сред основните туристически дестинации. Посещаваше се непременно, ако преминеш край Габрово дори и по работа. За да похапнеш топъл симит, да вземеш красив сувенир за подарък или просто да се потопиш за малко във възрожденската романтика на калдъръмените улички с надвиснали над тях опушени стрехи. Etyra2

Трудно е да се каже в кое време комплексът - музей е най-красив - през пролетта, когато уханието на цветовете се разпилява навред, а песните на славеите не стихват ден и нощ, през лятото – с прохладата на каменните си зидове и с дебелите сенки, със златните багри на есента с аромат на сушени плодове и току – що сварено сладко или през зимата, когато, над огъня дими греяно вино, а снегът украсява къщите и прави картината приказна. Etyra4

Архитектурно – етнографският комплекс е първият по рода си музей на открито в България. В него са разположени петдесет обекта - технически съоръжения, работещи с вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на експозицията е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането - време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола и страните на Северна Африка. Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода: реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания. Идеята за създаването на комплекса принадлежи на Лазар Донков - художник, който посвещава на изграждането на комплекса по-голямата част от своя живот. През 50 - те години на ХХ век Донков обикаля габровските села и прави стотици скици и рисунки на възрожденски къщи, занаятчийски работилници и технически съоръжения. Etyra5 После се заема с тежката задача да убеди тогавашните власти, че всичко, на което родният му край е богат, може да бъде показано в музей на открито. След преодоляване на множество спънки, на 22-ри април 1963 година, в квартал "Етъра", на седем километра от Габрово е направена първата копка на комплекса, а на 7-ми септември 1964 година той е открит официално. В него при откриването имало тепавица, воденицата, ножарска работилница, работилници със струг за гаванки, механично точило, гайтанджийска одая и бояджийница. В последствие разширяването на архитектурното чудо продължава. През 1965 година, за да се укрепи терена и да се разшири експонационната площ, започва корекция на река Сивек, преминаваща през мастото.

Само за няколко години след отриването, музея се превръща в абсолютен хит. Etyra6

През 1968 година строителството е концентрирано върху бакърджийска и шекерджийска работилници. Посетителите за годината са 182 970 души. През 1969 година започва строителството на къщата близнак от село Лесичарка, където е направена мутафчийска работилница. Посетителите са 212 000. С всяка изминала година те се увеличават със стотици хиляди. През 1970 година започва строителството на копие на къщата от село Батошево и в нея са настанени майстори – кожухари и тъкачи. Издигната е и къща – копие на градеж от село Нова махала с хлопкарска работилница.
Музейният фонд съдържа вече 19 231 единици. Следват изграждането на къща – копие на сграда от село Тумбалово, в която е разположена работилница за народни музикални инструменти. Със заповед на Министерството на културата музеят е обявен за паметник на културата, категория - национална. През 1972 г. започва строителството на къщата на Симеон Ножаров, което по-късно през годините е била бъчварска, абаджийска и дърворезбарска работилница и къщата от село Гачевци, в която се помещава каруцарска работилница. В района се създава подобаваща инфраструктура. Построен е хотел - странноприемница "Етър". Завършва строителството на Кръстникколчовия хан – сграда, в която се помещава администрацията на музея и изложбена зала. Довършена е и градската часовникова кула. 1981 година е рекордна – 552 350 души са видели музея. Тогава е регистриран пет милионният посетител – Гривка Радоева – агроном от Пловдив.

През периода 1963-1976 г. Лазар Донков е директор на комплекса и всички дейности там се осъществяват под негово ръководство. В музея се провеждат различни обучения на занаятчии, срещи между етнографи, научни конференции, организират се изложби, правят се кръжоци за талантливи деца, желаещи да изучат тънкостите на старите занаяти, организират се поредица от научно – изследователски експедиции, имащи за цел проучване на най – интересните народни традиции в региона и страната, ежегодно през месец декември се отбелязва "Ден на майстора".

За дълго "Етъра" остава ненадминат по интерес от страна на туристите обект в централна България.

През лятото на 1991 година комплексът се сполетян от голямо бедствие. Стражката река излиза от коритото си и залива музея. Под вода се оказват голяма част от изложбената зала, механата, оранжерията и складовете. Засегнатите площи са възстановени, но още през следващата година за музея започва упадък – част от работилниците са дадени под наем и това оказва влияние върху цялостния облик на мястото и общата концепция. Някой от майсторите се отказват от дейността си, неспособни да се справят с плащането на наемите.

През годините все пак голяма част от работилниците продължават да работят, но за някои от тях днес можем да се информираме само от старите фотоси. Eytra7

И до ден днешен мястото си остава притегателна за туристите дестинация. Изработваните от тукашните майстори предмети се продават и всеки посетител си тръгва с по някаква красива покупка. Тук не само можете да си изберете идеалният за вас по цвят и размер гювеч, в който да приготвяте вкусни гозби, а и да се научите как да използвате красивите глинени съдове и да усвоите тайните в правенето на деликатесите, сготвени в грънци. Ако сте запален кулинар едва ли ще се стърпите да не се сдобиете с поне едни от виртуозно изработените сачове, в които могат да се правят невероятни вкусотии. Лично аз съм си купила от всичките им възможни размери, в комбинация от изящни поставки от ковано желязо. Истината е, че май ги използвам само веднъж или два пъти в годината. Сега като се замисля, май не са много практични. Винаги щом посегна към тях, ми минава през ум, че е възможно да ги строша, а не ми се иска. Но за сметка на това придават на кухнята ни топлота и щом се загледам в тях ми напомнят за уютните старопланински къщи с пламтящ в камината огън.

Ако сте любител на красивите ловджийски ножове и "кесията ви е пълна", трябва да сте уверени, че от тук ще си тръгнете с поне един нож от уникалната занаятчийска колекция. Същото правило важи и ако сте ценител на майсторски изработени медни съдове и предмети от дърво. Тук и до ден днешен работят едни от най-добрите резбари в страната. А също и бижутери, кожари и какви ли не още майстори с рядко срещани професии.

Посещавайки местото, писателят Радой Ралин пише в книгата за посетители:

"Който дойде тук става друг!
P. S. Защото е направено напук!".

Музеят е място, което не само съхранява, но и създава спомени. Това, което виждате тук е така впечатляващо, че всяка крачка, всеки поглед, звук и ухание се запечатват в съзнанието ви за дълго. Звънтенето на чановете и ударите на медникарското чукче, преливащи в детски смях, поскръцването на стара дървена стълба, смесило се с въздишка, ромонът на ручейчетата, надвили нечий шепот. Мирисът на обработена кожа, ослепително белият сняг, ярко синьото по фасадите на къщите и в небето, блясъкът на току – що гравирано сребро, вкусът на бяло сладко и на кафето в джезве ... всичко това маркира по неповторим начин времето, прекарано в Етъра. И го прави незабравимо.