Европейска пътна карта ще решава кога се вдигат мерките за COVID - 19

Европейска пътна карта ще решава за постепенна отмяна на противоепидемичните мерки, взети вследствие на разпространението на корона вируса. Тя бе разработена от Европейската комисия, в сътрудничество с председателя на Европейския съвет, в отговор на призива за координирана стратегия за излизане от кризата, отправен от Европейския съвет на 26-ти март, като при изготвянето ѝ е взет под внимание експертният опит на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и групата от научни експерти, които консултират Комисията по въпросите, свързани с корона вируса.

В пътната карта са изброени конкретни препоръки, които държавите членки следва да обсъдят при подготовката за отмяна на противоепидемичните мерки.

Три набора от критерии са от значение, за да се прецени дали е настъпил моментът за облекчаване на изолацията в домашни условия:

1. Епидемиологични критерии, които да показват трайно намаляване на разпространението на болестта и стабилизиране за продължителен период от време. Например показателно за това би могло да бъде устойчиво намаляване на броя на новите инфекции, хоспитализациите и пациентите, подложени на интензивно лечение.

2. Наличие на достатъчен капацитет на системите за здравеопазване по отношение например на процента на заетост на интензивните отделения, достатъчния брой болнични легла, достъпа до лекарствени продукти, необходими в отделенията за интензивни грижи, възстановяването на запасите от оборудване, достъпа до грижи по-специално за уязвимите групи, наличието на структури за първични здравни грижи, както и достатъчен персонал със съответни умения, за да се грижат за пациентите, които са изписани от болниците или са оставени на домашно лечение, и за да предприемат мерки за вдигане на изолацията (например тестване). Този критерий е от съществено значение, тъй като е показателен за това, че различните национални системи за 6 здравеопазване могат да се справят с бъдещи увеличения на случаите след вдигането на мерките. В същото време е все по-вероятно в болниците да има натрупване на планови интервенции, които са били временно отложени по време на пика на пандемията, поради което системите на държавите членки в областта на здравеопазването би трябвало да разполагат с достатъчен капацитет като цяло, а не само във връзка с управлението на COVID-19.

3. Подходящ капацитет за мониторинг, включително капацитет за широкомащабно тестване за откриване и наблюдение на разпространението на вируса, съчетано с проследяване на контактите и възможности за изолиране на хора в случай на повторна поява и по-нататъшно разпространение на инфекциите. Възможностите за откриване на антитела, когато се потвърждава специфичността им за COVID-19, ще предоставят допълнителни данни за дела от населението, успешно преодолял болестта, като в крайна сметка ще измерват придобития имунитет. Държавите членки решават сами, в зависимост от собствените им структури, на какво равнище да се преценява съответствието с горепосочените критерии

Излизането по координиран начин от мерките, наложени във връзка с COVID-19, е въпрос от общ европейски интерес. Всички държави членки са засегнати, макар и в различна степен. Разпространението на вируса не може да се ограничи в рамките на границите, а действията, взети поотделно, не са толкова ефективни. Противоепидемичните мерки и тяхното постепенно облекчаване засягат не само общественото здраве, но и силно интегрираните вериги за създаване на стойност, както и националните и трансграничните транспортни системи, необходими за осигуряване на свободното движение на хора, стоки и услуги. Следователно при вдигането на тези мерки следва да се има предвид интегрираният характер на единния пазар. Макар че графикът и специфичните условия ще се различават в отделните държави членки, от съществено значение е наличието на обща рамка. ЕС и неговите държави членки следва да се ръководят от три основни принципа:

1. Действията следва да се основават на науката и да отдават централно значение на общественото здраве: решението за прекратяване на ограничителните мерки е решение с много измерения относно политиката, включващо баланс между ползите за общественото здраве и другите социални и икономически въздействия. В същото време основната цел на решенията на държавите членки следва да остане защитата на общественото здраве в краткосрочен и дългосрочен план. Наличните научни доказателства трябва да бъдат във възможно най-голяма степен определящи за решенията на държавите членки, които следва да са готови да преразгледат своите подходи при появата на допълнителни научни доказателства.

2. Действията следва да бъдат координирани между държавите членки: липсата на координация при вдигането на ограничителните мерки рискува да има отрицателни последици за всички държави членки и да доведе до 7 политическо несъгласие. Въпреки че не съществува универсален подход, преди да обявят вдигането на мерките, държавите членки следва, чрез Комитета за здравна сигурност, своевременно да се уведомят взаимно, както и да уведомят Комисията, и да вземат предвид тяхното мнение . Комуникацията и обсъждането следва да се провеждат в контекста на интегрираните договорености за реакция на политическо равнище при кризи.

3. Уважението и солидарността между държавите членки продължават да бъдат от основно значение: ключов фактор за успеха на този етап е те да разчитат взаимно на силните страни на всяка от тях. Не всички здравни системи са под един и същ натиск, има изобилие от познания, които могат да бъдат споделени между специалистите и държавите членки, а взаимната помощ по време на криза е от ключово значение. Въпреки че в началото на пандемията бяха поставени под въпрос координацията и солидарността между държавите членки, през последните няколко седмици се наблюдават все повече примери за солидарност в целия ЕС, като например лечението на пациенти, нуждаещи се от интензивни грижи, в други държави членки, изпращането на лекари и медицински сестри, предоставянето на други държави на предпазни костюми и маски, както и апарати за вентилация. Досега 17 държави членки организираха полети, много от тях със съдействие и финансиране от Механизма за гражданска защита на ЕС, за да приберат у дома европейски граждани от всички националности, които са били блокирани в чужбина. Клинични специалисти споделят, чрез специална онлайн платформа на ЕС, опит в лечението на пациенти с COVID-19. Това е правилният подход, който следва да бъде продължен.5 Той ще проправи пътя за допълнителни мерки на солидарност на равнището на ЕС в подкрепа на някои държави членки и региони, които ще се нуждаят от нея за преодоляване на пандемията или които ще бъдат засегнати в още по-голяма степен от последвалата икономическа криза.