Така изглежда графиката за отделните страни членки на ЕС. Снимка ЕС
След слаб растеж през миналата година, икономиката на ЕС навлезе в 2024 г. на по-слаба основа от очакваното. Зимната междинна прогноза на Европейската комисия преразглежда растежа както в ЕС, така и в еврозоната, до 0,5% през 2023 г. от 0,6%, предвидени в есенната прогноза, и до 0,9% в ЕС (спрямо 1,3%) и 0,8% в еврозоната (спрямо 1,2%) през 2024 г. Остава очакването през 2025 г. икономиката да нарасне с 1,7% в ЕС и с 1,5% в еврозоната. За България се очаква реалният Брутен вътрешен продукт да нарасне с 1,9% през 2024 г. и с 2,5% през 2025 г.
Очаква се инфлацията да се забави по-бързо от очакваното през есента. В ЕС се очаква хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да спадне от 6,3% през 2023 г. на 3,0% през 2024 г. и 2,5% през 2025 г. В еврозоната се очаква той да се забави от 5,4% през 2023 г. до 2,7% през 2024 г. и до 2,2% през 2025 г. В България годишната инфлация се очаква да се забави значително до 3,4% през 2024 г. и до 2,9% през 2025 г.
Тази прогноза е съпътствана от несигурност на фона на продължителното геополитическо напрежение и риска от по-нататъшно разширяване на конфликта в Близкия изток. На национално равнище рисковете за базовите прогнози за растеж и инфлация са свързани с потреблението, ръста на заплатите и маржовете на печалба, както и с това колко високи лихвени проценти остават за какъв период от време. Климатичните рискове и екстремните метеорологични явления също представляват заплахи.
