Интерпретацията на Севилският бръснар попадна в необятното поля на халтурата

Премиерата на операта на Джоакомо Росини - "Севилският бръснар" на Държавна опера - Бургас предизвика противоречиви реакция от страна на зрителите, дошли да видят оригиналното заглавие на италианския композитор. 

"Отлагана във времето - заради обективни обстоятелства, премиерата на комичната опера от Росини, в изцяло иновативен прочит на режисьора доц. д‐р Александър Текелиев (асистент-режисьори - Лина Пеева и Петър Тихолов) и Денис Иванов - художник и сценограф, акумулира творческия заряд на целия състав на Държавна опера - Бургас и гост‐солистите, за да достигне своя апогей в точния - дългоочакван, изстрадан, но щастливо достигнат момент", пише в сайта на Държавна опера - Бургас след премиерата.

Може би, ако спектакълът беше обявен по мотиви от операта "Севилския бръснар", зрителите нямаше да останат, меко казано разочаровани. В тази връзка публикуваме по-долу и коментар на един от почитателите на операта, отишъл да види оригиналното заглавие, а сблъскал се с различна сценография и нов вариант на класиката.

"Операта "Севилският бръснар" в Бургас - културно събитие с висока стойност на "крилете на класиката" в момент, когато в България изкуството се принизява почти навсякъде".

Цитатът  е от обръщението на кмета на град Несебър – г-н Николай Димитров при поднасянето на цветя след премиерата на 8-ми октомври в залата на Държавна опера - Бургас. Дали това щяха да бъдат думите му, ако не ги беше написал преди представлението, а след това?

Интерпретацията на комичната опера на Джоакино Росини малко прехвърли границите на добрия вкус и попадна в необятното поле на халтурата, където да се забавляваш на скечове от долнопробен тип е норма. Как да наречем другояче моментите, в които много често падат на земята гащите на главната героиня Розина и подхвърлянето им от ръка на ръка от другите персонажи? Ами престараването на д-р Бартоло - опекун на девойката, проверяващ дали не е писала писма, дали не се е виждала с някого и тази проверка да включва гинекологичен преглед с пъхане на глава под роклята на героинята на гинекологичен стол на сцената?

Прочутата "Ария на клеветата", запазена марка на големия Николай Гяуров, тук беше малко заглушена от оркестъра, но никой не обърна внимание на това, защото на сцената излязоха представители на "Мосад", ФБР, ДАНС и представители на медиите с камери и микрофони, напомняйки ни докъде може да доведе целенасоченото оклеветяване на дадено лице. Наистина много актуално за България, но не и за хора които са отишли на опера, за да се потопят в света на голямото изкуство и малко да забравят облъчването от малкия екран и медиите от страна на политици, анализатори и всякакви експерти по заобикалящите ни проблеми.

Друга пошла изява бяха лесбийските изпълнения между Розина и сестрата на доктора – знойна красавица с щедри форми в момент, когато Розина е отчаяна и мисли, че любимият и я е измамил. Показване на среден пръст на д-р Бартоло във финалната сцена, когато всички танцуват е жест, с който сме свикнали и няма да се задълбочаваме, той може да е плод на нашето въображение. За да не звучим като хейтъри, неприемащи авангардните решения, можем да кажем, че беше оригинално хрумването Фигаро да бъде облечен като Елвис, на Розина да надяват плисираната рокля на Мерилин Монро от сцената с решетката, вместо полиция на сцената да излиза РЗИ с белите костюми - то с институциите е все тая, живите мисирки на екран на заден план.

Циганският оркестър в първо действие беше заменен със застаряващи хипита, не от ранга на Уудсток разбира се. Спорно е решението граф Алмавива да бъде заменен от шейх Алмавива с харем от 12 жени, и Розина да стане номер 13, нали очакваме щастлив край, както е при Росини и преди това в пиесата на Бомарше?

По отношение на музикалното изпълнение, беше непростимо дванадесетте жени на Алмавива, заминаващ за Севиля от летището на Катар, да вият от мъка по време на увертюрата  - една от най-прекрасните в историята на операта. Една възрастна жена, недовиждаща какво става на сцената, дошла само заради музиката, направи коментар, че мъжките гласове са влезли в час във второто действие и на следващите представления ще бъдат в синхрон с музиката. Разбираме, че оркестърът не е достатъчно голям и ударните инструменти звучат много силно, а не приглушено като при големите оркестри на европейските сцени, но не е допустимо да заглушават певците. Не можем обаче  да не отбележим изключителния глас и артистичност на младата певица Илина Михайлова в ролята на Розина. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че нейното изпълнение спаси постановката. Надяваме се, че режисьорът ще преосмисли скандалните сцени. Музикалното общество в Бургас е с традиции, за него добрата подготовка на певците и оркестъра е най-важна, те и на голата сцена ще бъдат оценени подобаващо ако са на висота.

Успех на Държавна опера - Бургас!"

Л. Шекерова - почитател и редовен посетител