В последния близо век обредните хлябове отстъпват място на козунаците. Снимка Петя Добрева
В българската народна традиция на Великден се поднася и обреден хляб, който се замесва на Велики четвъртък или на Велика Събота. За хляба се използа пшенично брашно, квас и яйца. Семантично тези елементи съдържат смисъла на прорастването, изобилието и обновлението. От замесването на пшеничното тесто с квас и от продължителността на неговото втасване зависи големината на хляба след изпичането му.
Хлябът се оформя в кръгла форма. Тя символизира гумното или хармана, на който се вършее житото, както и слънцето. В средата на хляб асе поставят, след изпичането му, боядисани в червено великденски яйца.
В различните райони на България великденските хлябове се наричат: „яйченик“, „кукулник“, „конка“, „комколник“, „разговялка“, „спредавци“, „чурек“ и др. Овен това, поради форми сходни с други ритуални хлябове, се срещат и имена като: „боговица“, „колак“, „кравай“, „кошара“, „кукла“ и др.
Великденският хлуб не се реже, той се чупи и са раздава на седналите около трапезата членове на семейството.
През последния близ овек великденските хлябове отстъпват място на великденските козунаци.
