Rojdestvo2
Какво празнуваме - Рождество Христово или Коледа? в календара. Възможност да си отдъхнат от тежката година, да се видят с роднини и приятели или да заминат на мини ваканция. А тези, които избират да спазят традиците и да останат у дома, свързват празника предимно с трапезата и приготвянето на ястията.
Коледа е най-таченият семеен празник у българите. Наследили сме го от античната традиция на Балканите. През 680 г. в Константинопол поредният църковен събор забранил "така наречените календи" заради неприкритото им езичество, но в пределите на младата българска държава, образувана година по-късно, те не били преследвани, затова сред балканските народи ние сме съхранили най-много обреди и песни по Коледа.
"През Античността римляни и гърци (а навярно и траки) отбелязвали свършването на старата година и началото на новата с продължителни празници, посветени на бога Кронос (Сатурн). Времето на бог Кронос се мислело за "златен век" на човечеството, когато всичко било в изобилие и нямало бедни и богати, а припомнянето на изгубения рай ставало чрез богати трапези, на които роби и господари сменяли местата си и господарите прислужвали на своите роби. Избирали и карнавален "цар на крониите", когото после развенчавали и "убивали". Приликата между смъртта на "царя на крониите" и "страстите господни" на кръста според църквата била дяволско злоумишление, затова крониите били забранени. Средновековното българско общество имало сравнително вярна и пълна представа за "бесовствата" през крониите от Житието на свети Дазий, живял по времето на император Максимилиян в Силистра.
От пети век насам крониите във Византия били изместени от януарските календи. С думата "календи" в Рим отбелязвали началото на всеки месец, а корените на януарските календи са в култа към Янус, бог на небесния свод, своеобразен портиер, който отваря и затваря вратите на слънцето, покровител на входа и изхода, затова бил изобразяван с две лица. Известност добили и брумалиите, най-късите дни в годината (24 и 25 декември); празнували ги нощем, а селските жители заколвали свиня в чест на Кронос и Деметра, поради което църквата се отказала и от тях", пише в книгата си "Славите ли, Млада Бога?" Анчо Калоянов.
Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки изчислява, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основаването на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.
При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по Григорианския и Новоюлианския календар), на 6 януари от Арменската църква, а след 31 март 1916 година (когато в България като държавен календар е приет т.н. "нов стил" - Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по Юлианския календар). През 1968 година, Българската Православна Църква установява чествуването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-то Народно събрание от 28 март 1990 г.
Заради здравите корени на традицията, у нас по-често се поздравяваме с честита Коледа вместо с Рождество Христово. На празника се обръщаме повече към обичаите, в които на Бъдни вечер се слагат на трапезата постни ястия, а към полунощ тръгват по къщите коледари, традиция, която също идва от езичеството. Така у българите и до днес се сместват езичество и християнство.
За тези, които спазват постите, изповядват се и се причестяват, влизат в храма по време на неделната литургия и спазват православната традиция 25-ти декември е денят, който свързват с раждането на Спасителя. А поздравът, с който се обръщат един към друг е: Честито Рождество Христово!
