Какво всъщност е изписано с червен спрей на паметника Альоша?

Какво всъщност е изписано с червен спрей на паметника на Съветската армия в Бургас, известен още като паметника Альоша? Монументът осъмна вчера сутринта с червени надписи, за което "Черноморие" вече писа.

Паметникът Альоша осъмна с надписи Путин убиец

Това се случи часове, след като Руската федерация влезе с военна техника на територията на двете републики в Донбас - Донецка и Луганска, които поискаха автономност от Украйна.

Малцина бургазлии, които минаха покрай паметника Альоша обаче разбраха, какво точно означават надписите на него. Най-ясният от всички е "Путин убиец". Така анонимният, засега, автор е изразил своето отношение към президента на Руската федерация Владимир Путин и решението му да започне военна операция в Украйна.

Той обаче е наясно с историята или поне има известни исторически познания, защото е изписал знакови места и събития от руската, полската, украинската и българската истории. По цялото протежение на дясната част на мономента с червен спрей са изписани гулаг, Катин, гладомор, Белене.

Гулаг или Главно управление на наказателните лагери е управление към НКВД* и държавен орган в Съветския съюз, отговорен за администрацията на системата от основни съветски работнически лагери за изправителен труд от 30-те до 50-те години на XX век. Макар в лагерите да са въдворявани голям брой осъдени – от дребни джебчии до политически затворници - голям брой от тях били намерени за виновни посредством опростени съдебни процедури. Гулагг се разглежда като основен инструмент за политическа репресия в Съветския съюз.

Катин е част от полската и от руската история. И двете страни не изпитват топли чувства точно заради събитията в Катинската гора. За поляците събитията край село Катин са оставили черен отпечатък и в миналата, и в настоящата им история. Село Катин се намира в Смоленски район, в Русия, на 18 км западно от областния център Смоленск. То обаче става печално известно, заради намиращата се там гора и събитията, които са се случили в нея. Там са извършени масови разстрели на полски военнопленници и цивилни от НКВД* през 1940 г.

Катинското клане е определено като съветско военно престъпление, при коета масово са избити близо 22 000 поляци - офицери и интелектуалци, по време на съветската инвазия в Полша през Втората световна война. Жертвите са взети като военнопленници, след като войските на Съветския съюз нахлуват в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гората край село Катин и в щабквартирата на НКВД в град Калинин, Русия. В село Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите. В провеждането на операцията са ангажирани над 120 служители от НКВД, начело с Василий Блохин, главен комендант на НКВД.

На 10 април 2010 г., на път за церемония на полския Катински мемориал за 70-ата годишнина на разстрелите край Смоленск загиват в авиокатастрофа президентът на Полша Лех Качински и висши държавни политически и военни лица – заместник-председатели на камарите на парламента (Сейм и Сенат), заместник-министри, председателят на Централната банка, началникът на Генералния щаб и командващите видовете въоръжени сили и др.

След Катин на паметника Альоша е изписано гладомор. Гладоморът е масов глад в Съветска Украйна в периода 1932 - 1933 година. Смятан е за една от най-тежките национални катастрофи в украинската история, като жертвите по различни оценки са няколко милиона души. Гладът е предизвикан от политиката на съветското правителство на Сталин. Той засяга, не само Украйна, но и други области в Съветския съюз, но терминът гладомор се използва специално за областите, населени с етнически украинци, където гладът е най-силен. Историците спорят дали политиката, довела до гладомор е геноцид. От 2006 г. гладоморът е признат от Украйна и 15 други страни за геноцид на украинския народ, извършен от съветското правителство.

След Катин и гладомор авторът е изписал върху монумента Белене. Той е тясно свързан с комунистическото минало на България. На едноименния остров се е намирал първият концентрационен лагер "Белене", създаден още през 1944 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП. Лагерът е функционирал в периода 1949 - 1989 година с няколко прекъсвания. Първоначално е закрит на 5 септември 1953 година, но е възстановен след унгарските събития от 1956 година и отново закрит на 27 август 1959 година, въпреки че тайно продължава да функционира поне две години след това. Лагерът отново отваря врати през 1972 и 1984 година по време на т.нар. Възродителен процес, когато там са затваряни стотици помаци и турци.

Лагерът е построен по поръчка на БКП и Отечествения фронт. Там са депортирани много от противниците на комунистическия режим в Народно република България: селяни - противници на ТКЗС, полицаи, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от разтурената опозиция, привърженици на Никола Петков, социалдемократи, демократи, анархисти, легионери, членове на ВМРО, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, руски белоемигранти, гръцки военнопленници и комунистически политемигранти, югославски политемигранти, турски и германски военнопленници.

Явно осъзнато неизвестният автор с надписите си върху паметника Альоша прави препратка към комунистическото минало и събитията около и след Втората световна война.

*Народен комисариат на вътрешните работи, съкратено НКВД е бил централен правоприлагащ орган на Съветския съюз за борба с престъпността и поддържането на обществения ред, който пряко изпълнява върховенството на властта на Всесъюзната комунистическа партия. Той е тясно свързан със съветската тайна полиция, която в определени моменти е част от агенцията и която е известна с политическата репресия, която упражнява по време на управлението на Йосиф Сталин.