Калина Тельянова е носител е на юбилеен медал на Международната общност на писателските съюзи. Снимка Личен архив
Калина Тельянова е завършила Музикално училище „Проф.П. Владигеров“ в Бургас и Висша школа по култура в Санкт Петербург. Автор е на книги със стихове, интервюта, на книги с утилитарен характер, съставител и редактор на антологии и сборници, преводач на художествена литература от руски език.
Стихосбирки: „Писмо върху пясъка“(1999), „Предпочитам“(2000), „Разпознаване“(2001), „Лични пространства“(2004), „Времена“(2007, (с К.Ангелова и Р.Боянова), „Новородени небеса“(2021). Интервюта: „Споделени светове – 59 интервюта с бургаски творци“(2012).
Книги, преведени от руски език:„Имената на любовта“(2003), „Докато сме живи“(2013).
Антологии и сборници: „Приливна вълна“(2010), „Дом за рибите“(2010), „Огледало за калинки“ (2011), „Свято слово. Антология“(2016, съвместно с Р. Боянова), „Солени мехурчета“(2016).
Три книги с утилитарен характер.
Сценична реализация: „Мисли“(2006), постановка на Владо Кецман (Босна и Херцеговина) в Малък морски театър – Несебър, получил Голямата награда на Националния фестивал на малките театрални форми в Свищов (2007) и първа награда в Нова Загора (2008).
Участва в антологии и сборници, в т. ч. в издадените в Москва „Славянска поезия ХХ – ХХI. От век на век“(2005), „Север – юг“(2005) и др., в антология на съвременната световна поезия „Планета на поетите“, изд. на Международната асоциация на писателите и публицистите (2009).
Нейни стихове са публикувани в Македония, Русия, Латвия, Полша, Украйна, Молдова, в Евразийски журнален портал „Мегалит“, преведени са на арабски и унгарски.
Носител е на юбилеен медал на Международната общност на писателските съюзи (Москва, 2008).
През 2007 г. като координатор (2007 – 2010) на Славянска литературна и артистична академия поставя началото на ежегодното издание „Свято слово – майски срещи на славянски творци“ в Бургас.
Член е на Съюза на българските писатели.
Премиерата на "Новородени небеса" е на 27-ми октомври, сряда, от 18.00 часа в изложбена зала на Регионална библиотека "Пейо Яворов" - Бургас.
- Г-жо Тельянова, наскоро излезе от печат поетичната Ви книга „Новородени небеса“. Колко години чакахте появата на новата Ви литературна рожба?
- Повече от десетилетие се създаваше тази книга. Казвам „се създаваше“, защото аз не съм я чакала да се появи, пишех стиховете си и толкова. В един момент видях, че са се събрали стихове поне за три книги. Тогава започнах да правя подборки. Ако книгата беше излязла миналата година, щеше да носи друго заглавие. Но се оказва, че аз имам голямо търпение, когато става дума за събиране на книга. И така тя се появи през 2021 година със заглавие „Новородени небеса“. В нея няма нито едно стихотворение от предходните мои издадени книги, като при тях също е приложен този подход.
-Въпреки че премиерата предстои, имате ли някакви макар и бегли отзиви за „Новородени небеса“?
- Имам отзиви от близки и приятели, до които книгата е стигнала. Но за нея има написани и две рецензии: от проф. д.ф.н. Калина Лукова със заглавие „Новородените небеса на поезията“ и от Продрум Димов – „Новородени небеса“ – дело на изискан словесен художник“. Втората е публикувана в сайта на Съюза на българските писатели.
- Какво е вълнението, след толкова години чакане, да видите събрани между кориците на книгата Вашите поетични откровения?
- Всеки път когато видя в ръцете си нова своя книга, получавам усещането, че нещо се е закръглило, тоест придобило е своята завършена форма. Това е приятно чувство, което ме освобождава за нови начинания. Така се случи и сега.
Но книгите се издават, за да отидат при читателите. И миналата, и тази годината донесоха много стрес на хората от целия свят. Заради вируса Ковид-19 психическите и физически сили на всички са канализирани в посока оцеляване. За мен винаги е време за поезия, но времената, откъдето и да погледнем, са трудни.
Такива са в основни линии вълненията ми около самата книга и около представянето ѝ на вниманието на читателите.
- Заглавието на всяка книга носи посланието на автора. Какво е то в „Новородени небеса“?
- Заглавието на книгата се съдържа в едно от стихотворенията, именувано „Споделяне“. Новородените небеса са духовни измерения, завоювани от думите, които аз съм съчетала, за да ги накарам да ми „проговорят“. Тях искам да споделя с читателите на книгата, за да им съобщя от позицията на скромния си опит, че словото, „обърнато с лице съм слънцето“, променя – изгражда и надгражда – нашия вътрешен свят. Самуел Бекет го е казал по-добре: „Думите са всичко, което имаме.“
- Стихосбирката Ви условно е разделена на четири цикъла. Какво обединява стиховете във всеки един от тях?
- Циклите се преливат един в друг. И тъй като животът не е константна величина, темите, дори и повтарящи се в отделни стихотворения, звучат абсолютно различно. Например темата „Море“ се появява и в четирите цикъла, но интерпретациите нямат нищо общо една с друга, дотолкова, че читателят може и да не обърне внимание на повторението ѝ.
Междувременно ще спомена, че във всеки цикъл – така, условно – съм си определила по едно „главно“ стихотворение. То не е маркирано като такова и всеки, който прочете книгата, би могъл да определи свое „главно“ стихотворение. Още повече, че понякога и на мен ми се случва да „изневеря“ на първия си избор, но в цикъла „Частици от счупена тишина“ неизменно „главно“ за мен е стихотворението „Залез“. Другите три цикъла носят заглавията „Ж като живот“, „Спорещи присъствия“ и „Отложена есен“.
- Сега разбрах откъде е дошло заглавието „Отложена есен“ на "Есенни литературни празници" в Бургас, издание 2020 година.
- Да, от мое стихотворение с това заглавие.
- Помните ли и бихте ли цитирали макар и част от стихотворението „Залез“?
- Малко от стиховете си помня наизуст, но то е сред тях, може би защото е кратко.
Слънцето – пчелна пита
изцежда мед
зад планинското било.
Сладко свечеряване!
Сменя горчивината
от един свят,
изгубил способността
да разговаря тихо.
- „Новородени небеса“ се появи в смутно време, когато на повърхността излизат отчаянието, агресията, нетолерантността, злобата. Как поезията лекува раните на обществото?
- Мога да Ви уверя, че поезията би се „радвала“ много, ако можеше да лекува раните на обществото. Отчаяние, агресия, нетолерантност и пр. са изключително сериозни заболявания, за които тя няма необходимата „специализация“. Тя не е в състояние да излекува дори рана, породена от нещастна любов. Според мен изброените заболявания се лекуват когнитивно от самите страдащи и задължително с помощта на… обществото. На здравата му част. Поезията може само да съчувства на болното общество.
Пък и с риск да се повторя, ще кажа, че ми се случва, когато видя много хора на едно място, да си задам въпроса: колко ли от тях четат поезия?
- Вие сте човек на писаното слово. Как трябва да подхождаме към думите, които остават изписани след нас на листа?
- Ако става въпрос какъв да бъде подходът, след като пишещият си е написал думите и е оставил молива, виждам две възможности: написаното не ни удовлетворява – пращаме го в кошчето; успели сме да му прелеем част от себе си, да го обагрим със своята душевност – допускаме помилване. Но, не винаги и завинаги – не сме оторизирани за това.
По отношение на думите, оставени от пишещия след преселването му в по-добрия свят – дай, Боже, дълъг живот в здраве на всеки! – времето решава кое къде да бъде пратено – в кошчето или в бъдещето – въпреки че една от задачите на написаното е да воюва именно с негово величество времето.
До нас е достигнала шумерската поема „Епос за Гилгамеш“, датирана от третото хилядолетие пр. Хр. Клинопис върху глинени таблички. Поемата точно е била адресирана до бъдещето.
Някой може да зададе въпрос дали тя е победила времето или е достигнала до нас по прищявка на самото време. Като си припомним от прочетеното как са били подбирани тези 30 хиляди таблички за Ниневийската библиотека, можем да приемем и едното, и другото за вярно.
- Казвате, че приключването на работата по една книга, отприщва у вас енергия за нови начинания. Какво ще следва от тук нататък?
- Рано е да се каже. Нека приключат ангажиментите ми по „Новородени небеса“, а после ще видя какво ще последва. Сигурно нова книга. Но – да сме живи и здрави, за да преодоляваме успешно предизвикателствата на всеки нов ден. И грижейки се за насъщния, да не забравяме и нематериална ни компонента – нашето духовно израстване.
