Дискриминацията, тормозът, речта на омраза и идеологиите или дискурсът в предизборни кампании са пряко и задължително в противоречие с демократичните принципи
В навечерието на парламентарните избори вече се наблюдават наченки на политическо публично слово, които по никакъв начин не съблюдават речевия етикет. Обикновено това е период, в който кризата в изказа се задълбочава и не са малко примерите за нарушения на етиката в говоренето, за езикова нетърпимост и обидна лексика. Налице е често словесна враждебност между политиците, вместо умело подбрани предизборни послания. В такива случаи ценностните предложения за политики са заменени от враждебна и агресивна лексика, насочена срещу политическия опонент, която ескалира до недопустими крайности, дискриминационни прояви и език на омразата.
Свободата на изразяване е едно от основните права на човека, залегнало както в българската Конституция, така и в Конвенцията за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС. Тази свобода на изказа не е абсолютна и е необходимо да се предотврати враждебната реч, чието разпространение подбужда, насърчава или оправдава омразата, основана на нетолерантност.
Следва да се подчертае, че правозащитните стандарти на Съда по човешките права в Страсбург по отношение на свободата на словото се разпростират и върху неприемлива за широката част от обществото реч. Същевременно обаче е важно да не се преминава невидимата граница между остро слово и слово на омразата. Забраната за враждебно говорене е регламентирана в множество български и международни законови актове, а борбата с него е обект на многобройни документи и препоръки, които нямат правнообвързващ характер.
Като национална контактна точка на ОССЕ за престъпленията от омраза Комисията за защита от дискриминация препоръчва на партиите, техните лидери и кандидати по места да спазват високите правозащитни стандарти за цивилизована демократична дискусия и публична критика. Езикът на омразата е недопустим в публичната комуникация и ескалирането на напрежение в обществото трябва да бъде избягвано. Това касае и предизборното говорене и ангажира политиците към правомерен изказ на техните послания. Така те няма да трансформират дебата в агресивни персонални нападки срещу опонентите си и да създават враждебна, застрашителна среда, нарушаваща правата им.
Дискриминацията, тормозът, речта на омраза и идеологиите или дискурсът в предизборни кампании са пряко и задължително в противоречие с демократичните принципи и може да подкопаят основните ценности на демократичните държави и нашите общи конституционни традиции.
В своя Препоръка за борба с дискриминацията и словото на омраза в предизборните кампании Европейска мрежа на органите за равенство (ЕКВИНЕТ) подчертава, че забраната на дискриминация задължава политическите партии, техните лидери и кандидати да се въздържат както в програмите си, така и в кампаниите си от използване на дискриминационен език или предлагане на дискриминационни политики. В обхвата на предизборните кампании медиите от своя страна трябва да се въздържат от подкрепа на дискриминационна и нетолерантна реторика или слово на омраза.
Недискриминацията и амбицията за равенство са основни принципи на европейските демокрации, а предизборните кампании са ключови тестове за ангажираността им. Във време на избори проблематиката на правата на човека и тяхната защита съставлява една от най-значимите теми на политическата реч за демократичните общества и правовата държава. Затова особено важно е политиците, като част от това общество, да осъзнаят, че с дела и думи са отговорни за гарантирането на човешките права.
