Единственият ни проблем е как да привлечем още млади хора и още инвестиции в града, заяви Любен Дилов - син. Снимка Черноморие-бг
Любен Дилов - син е роден в София. Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Печатни медии". Влиза в поликита през 2001 година, като става говорител на партия "Движение Гергьовден", а след това и неин председател. В момента Дилов - син е почетен председател на "Движение Гергьовден".
Той е журналист, писател, издател, политик. Участвал е в няколко парламента. Става за първи път народен представител от Втори многомандатен избирателен район Бургас от листата на ОДС. ПРез 2021 година влиз в три последователни парламента като водач на листата на коалиция "ГЕРБ - СДС" в Бургас.
Сега отново е кандидат за народен представител от листата на същата колицията във Втори МИР Бургас.
- Г-н Дилов, това са четвъртите парламентарни избори за последната година, в които „Движение Гергьовден“ участва заедно с ГЕРБ. Това трайна тенденция ли ще бъде в политиката на „Гергьовден“ и в бъдеще?
- От последните евро-избори имаме споразумение със СДС, което се пренесе и в отношенията с ГЕРБ. Може да сме малко сторамодни, но смятаме, че разделението ляво-дясно все още има значение в България. При това съществено. И когато приятелите от ДБ и ДСБ изпаднаха в овощарската ситуация – „тия сини сливи са червени, защото са зелени“ – в Гергьовден нямахме много възможности за избор. А и точно в момента не можем да не отбележим, е сме в съюз с политическите формации, справили се през последните 30 години с всички големи кризи на България. СДС със Лукановата и Жанвиденовата зими, Косовската криза, съпротивата срещу членството ни в НАТО. ГЕРБ – гръцката финансова криза, мигрантската вълна, ковид-пандемията…
- Това е петата предизборна кампания, в която участвате като кандидат-депутат от Втори многомандатен избирателен район Бургас. С какво е по-различна тя от предишните?
- Най-вече с все по-ясната задача да не позволим на хаоса в държавата да се пренесе в общините. Големите общини бяха наказани от правителството на Кирил Петков напълно незаслужено. Нито един от важните проекти на Бургас не помръдна със стотинка през тези месеци. Напротив и в Народното събрание, и в правителството непрекъснато ни беше демонстрирано, че ще ни наказват за това, че в местната управа доминира ГЕРБ, не давайки си сметка, че не наказват ГЕРБ, а гражданите нта общините. Това се видя ярко в Пловдив, София, Варна, а – за мен особено ранимо – в Бургас. Санирането, големите инфраструктурни проекти, Бургаския кръвен център – срещахме съпротива на всяко ниво. Това е задача номер едно – да преодолеем това отношение с прекратяване на политическата криза и общи усилия срещу инфлацията. И след това да продължим по амбициозната програма, която имаме в Бургас
- В 47-то Народно събрание бяхте член на Комисията по туризъм. Този сектор се оказа сред най-засегнатите от COVID пандемията. Какви са приоритетите в предизборната програма на коалиция „ГЕРБ – СДС“, които касаят този бранш и кои от тях са най-неотложни, за да не „затъне“ сектора?
- Тъжното е, че думата „туризъм“ напълно отсъства от българския план за възстановяване и устойчивост. Ако си спомняте, при всичките си управления ГЕРБ винаги са извеждали туризма като „икономика пред скоби“, като национален приоритет. За това и имаше и министерство. Това, което сме предвидили като първи мерки срещу кризата е запазване на 9% ДДС в целия сектор и превръщането му в постоянна мярка. Много по-малко бюрокрация. Запазване на помощта за чартърните полети минимум 25 евро на седалка, ако има повече заявки. Ако са като тази година можем да ги увеличим дори до 40 евро, за да стимулираме чартърите. Мисля, че важна мярка е облекчената форма за привличане на почасова работа в сектора на подрастващи между 15 и 18 години. Това има и възпитателен ефект, а и обмисляне да освободим техните доходи в този период от данъци. Желанието ни е да става просто с една апликационна форма, публикувана от родители и работодатели в интернет. Като цяло предвиждаме много по-гъвкава политика на заетостта в бранша, за да можем да привличаме работещи не само от собствения си трудов пазар, но и от чужбина. И най-важното – смятаме да сложим край на зеления рекет. В бъдеще всеки конкретен казус за съвместно използване на защитени територии ще се гледа не само от контролните органи на МОСВ, но от специално звено, в което ще участват представители на туристическото и икономическото министерство, на гилдиите в сектора. Същият подход предвиждаме и в националната реклама на бранд България – обединение на усилията на всички, които имат интерес в тази сфера, значително по-висок държавен бюджет за реклама. Не мога да изредя всички мерки – 24 конкретни антикризисни стъпки предвижда плана ни и многостранична амбициозна програма за следващите 24 месеца. Можете да ги видите в сайтовете на Гергьовден и ГЕРБ
- Вие сте журналист, издател, писател. През последните години все по-често се обръща внимание на културата и на бюджета, който се гласува в тази сфера. Парите обаче никога не стигат. Какви са алтернативите пред дейците на културата и с какво реално държавата може да им помогне, най-вече на тези, които са в частния сектор или са самонаети?
- Ооох, тук можем да осъмнем само в оплаквания от това, което заварваме. За пръв път в новата ни, 30-годишна история, Министерството на културата ще върне над 50 млн в бюджета, неусвоени поради пълна административна безпомощност! И това при цялата мизерия в държавния сектор – състоянието на театрите, особено на музеите, читалищата… Правим ясно разграничение между помощта за свободния сектор и държавния ангажимент към читалища, културни институти, работещите в културата. На първо място предвиждаме 100% увеличение на доходите на заетите за първите 24 месеца. Имайте пред вид, че това не са предизборни обещания, а точни програми, в които всеки лев е минал през стъгдата на Киро Ананиев и Влади Горанов. Става дума за програма, върху която още утре може да бъде гласуван бюджет от Народното събрание. Обмисляме 9% ДДС не само за книгите, но и за периодичните издания, изобщо мерки за подкрепа на журналистиката, която силно пострада. Повече средства отделяме за кино и да участие в международни проекти. Предвиждаме към всеки по-голям културен институт да насърчим създаването на дигитализиран отдел, който да помага на творците да кандидатстват по национални и международни програми. Не му е работа на един скулптор или диригент да попълва евро-формуляри. Ще накараме държавните чиновници в сектора да работят повече като продуценти на културен продукт, отколкото като регулатори. И тук, както в туризма имаме конкретна, 24-стъпкова програма, която може да бъде прочетена и обсъждана в сайтовете
- За медиите става дума, когато се заговори за фалшивите новини. Има поне два проектозакона за медиите. Нито един от тях не е влязъл в пленарна зала през последните четири парламента. Защо не се стига до неговото гласуване?
- Аз не виждам големи ползи от държавната регулация, ако няма саморегулация. Това важи и за сферата и на туризма, и на културата, и на медиите. Ние предвиждаме да насърчим самоорганизирането в тези сфери, а държавата да помогне за дигитализирането, за единни регистри на собствеността. Закон срещу фалшивите новини лесно може да се превърне в цензурен акт. По-важно е да насърчаваме добросъвестните практики, да подчертаваме кому аудиторията може да има вяра – ментета ще отпаднат сами от пазара, колкото и сензационни „новини“ да предлагат.
- Вие имате сантимент към Бургас и региона още от времето, когато бяхте избран оттук за депутат от ОДС в 40-то Народно събрание. Как се промени Бургас и областта през тези години и какво още предстои да бъде свършено?
- Мисля, че градът, а и областта станаха витрина на новото време, в което живеем. Побеснявам срещу дрънканиците за 12 години „разруха и кражби“. Абе, хора?!!! Помните ли времето на Йоан Костадинов? Градът приличаше на Бейрут… На пролет се чудиш зимата ли е свършила, или войната! В момента, като ми дойдат гости от чужбина, водя ги в Бургас. Да им покажа библиотеката, Дока, Морската градина, залата на НХК, булевардите и спирките, парковете. Хората са ошашавени. Тези, които имат спомен от Бургас преди десетилетие. Не щат да си тръгнат от Ченгене скеле, крепостта на Русокастро ги смайва… Единственият ни проблем е как да привлечем още млади хора и още инвестиции в града. Мисля, че това ще стане през повече усилия в образованието. Клонът на Художествената академия показва, че сме на прав път. Училището по компютри и изкуствен интелект – също. Детска университетска болница със съответното више училище към нея са един от правилните ходове. Моя лична кауза е промяна на статута на парамедиците и пълноценното им включване в доболничната помощ. Мисля, че това ще промени коренно услугите особено за огромен район – Малко Търново до Обзор, където няма как да достигат лекари. За мен Бургас е модел за справяне с проблемите благодарение на местните усилия на първо място и на разбирането от държавата – на второ. Това е най-големият югоизточен град на Европейския съюз. След войната в Украйна значението му експоненциално ще нараства. Трябва да сме готови да не пропуснем възможностите, които се задават. А да сме готови означава по-малко вътрешни политически разправии, постоянно повишаване на административния капацитет на общините и задружност. Не само в Бургас, в цяла България сме останали една шепа хора, които могат да ходят и да дъвчат дъвка едновременно. Безумие е разделението в момента. Ако не го спрем, ще ни погуби, както е погубило Втората българска държава.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
