Мануела, която превърна дома си в работилница за бижута

прави и понякога се случва да работи до малките часове на нощта като забравя да яде. Превърнала е дома си в една малка работилница, в която има повече глина и шкурки от дрехи. Нейните бижута може да намерите на различни фестивали и базари за ръчно изработени изделия, както и на изложението Неделна пауза в Бургас. Обича да пътува, има лъчезарна усмивка и приятно позитивно излъчване.

- Г-це Згорафова, откога започнахте да се занимавате с бижута и като какъв определяте стила си?

- Този месец стават точно 4 години. Започнах последната година в гимназията като правих бижута за мен и приятели. Така постепенно реших да се занимавам малко по-сериозно. Започнах да правя бижута в по-големи количества, да имам повече идеи и модели. Вече не знам, колко различни модела съм направила, нито колко съм продала. Когато правя бижута гледам те да са забавни и интересни, да не са това, което може да се намери навсякъде. Допитвам се и до хората, които се спират и разглеждат. Повечето идеи ми идват от самите хора, те ме провокират. Аз пречупвам техните идеи през моите, за да се получи после бижу, което на мен да ми харесва, но и да има от това, което те търсят, за да е продаваемо. Забавен и разчупен, мисля че такъв е стилът ми.

- Каква е техника, която използвате и колко време ви отнема да направите чифт обеци?

- Техниката е декупаж. Прилагам различни принтове върху въздушна глина. Вече ми отнема много по-малко време за изработка на бижутата, дори ми се е случвало да гледам някой филм и да работя. Като се замисля за тези 4 години почти всеки ден се занимавам с това, така че каквото и да правиш за това време, то ти става част от живота и ежедневието, и го усъвършенстваш. Един чифт обеци мога да направя за 1 час и около 10 на ден, но зависи аз колко съм бърза. Понякога когато имам големи поръчки ми се е случвало да работя до късно през нощта. Предлагала съм нещата си на различни фестивали и базари за ръчно изработени изделия в страната – в София, Пловдив и Варна. В Бургас участвам в Неделна пауза, а последно в София взех участие на Фестивала на цветовете. Бих ходила и на повече места, но с придвижването ми е трудно понякога. Дори в момента мои бижута се предлагат успешно в Лондон, а имам идея за продажби и в Берлин. Мога да кажа, че има интерес от чужбина.

- Вие учите педагогика, кое ще бъде вашето поприще в бъдеще?

- Надявам се да продължа да се занимавам с нещата, които сега правя, но да ги съвместя при работата си с деца и приложни изкуства. Имам много идеи как да го направя и се надявам за тези 4 години следване, които ми остават да си прецезирам и избистря идеите. Работата с деца ми е много интересна и приятна. За мен те са едни малки вселени, които могат да те научат на много неща.

Засега направата на бижута ми е основният доход, въпреки че не е достатъчен за нормален живот. В България е почти невъзможно човек да се издържа изцяло с това, нужна е друга постоянна работа. Смятам занапред това да ми е на втори план и да имам друго като основна работа.

- Имате ли самочувствие на творец или на бижутер?

- Не бих казала, че имам такова самочувствие. Виждам от хората, че се харесват нещата ми и това много ме радва. Приятно ми е когато те будят интерес у клиентите, а самите те за мен са ценен източник на идеи. Например преди правех само обеци, но после започнаха да ме питат за брошки, видях, че има интерес и започнах да ги изработвам. В момента правя пръстени, медальони, обеци и ключодържатели ще започна скоро. Надявам се да правя нови неща и да включвам нови техники.

- Според вас трябва ли бижуто да допълва човек или по-скоро да е обратното? Когато продавате бижута, налага ли се да бъдете и малко психолог?

- Бижутатата и аксесоаритер са нещо, с което човек може да покаже същността си. Кича е ненужен. Един човек може да изглежда много добре съвсем семпло, но бижуто показва харектера и интересите му. Много по-шантаво е един човек да е обикновено облечен, но на ушите си да има касетки или фотоапарт например.

Налага ми се да бъда и малко психолог. Понякога когато видя, че даден клиент се насочва към нещо, което не му стои добре, му предлагам нещо по-добро. Повечето не се вслушват обаче. В крайна сметка е важно човек да се облича и да носи бижута каквито на него му харесват.

- В много от нещата ви присъстват музикални елементи като касетки, радио, грамофон, какво за вас е музиката? Имали ли сте някоя странна поръчка за бижу?

- Музиката е начин, по който мога да си почивам. Със спокойна музика на красиво място, мога да се отпусна и да релаксирам. Това е моят начин да се чувствам щастлива, а с бижутата си правя хората щастливи. Мисля, че като цяло аз самата съм един щастлив човек, защото почвам все повече да оценям малките неща - усмивките на хората или да си поговориш с някой, който да те вдъхнови, да си кажеш, че има смисъл. Тези неща ме карат да се чувствам щастлива и това ми е достатъчно.

Иначе да, имала съм много странни поръчки. Скоро правих медальон с домашен любимец. Последното, което правя са обеци с корица от списание "Дъга" и стоят много интересно. Правила съм обеци съм снимки на майка с дете за подарък. Абсолютно всичко може да се направи и всяка идея може да се реализира в нещо красиво, когато е обработено по хубав начин.

- Имат ли бургазлии усет и око за красивото, и кое е любимото ви място в града?

- Все повече хората започват да оценяват тези неща. Надявам се и за напред ръчната изработка да е по-разпознаваема и повечето хора ще знаят, че има смисъл да си вземеш нещо направено специално за теб, а не е фабрично. Надявам се хората да го оценят, да знаят, че е много по-ценно да имаш чифт обеци, които са ръчна изработка, отколкото две мъниста за левче. Усет за красивото почти всеки има, но се надавам все повече да се оценяват тези неща.

Колкото и да е банално и тривиално любимо място, както и на повечето бургазлии ми е Морската градина. В града няма толкова много места за разходка и почивка, а и обичам морето.

- Коя е най-голямата награда за вас?

- Най-хубавото е когато някой ме спре и каже "продължавай да правиш това" или пък, когато някой по-навъсен човек, който си минава на улицата и погледне към нещата ми се усмихне и зарадва. Това ми е най-голямата награда, аз и затова го правя. Това е нещо, от което не можеш да спечелиш много пари, но контакта с хората и това, че виждаш колко много се радват – ето това ми е най-голямата награда.

Бижутата на Мануела може да намерите по базарите за ръчни изделия и в някои галерии, както и на страницата й във фейсбук: https://www.facebook.com/curlyhandmade?fref=ts