Мария Бенчева: Готови сме да купим електронни книги, търсим пари

като че ли най-добре приляга определението "човекът библиотека". Имате ли спомен кога за първи път прекрачихте прага на бургаската библиотека?

- Така се случиха нещата в живота ми, че когато завърших Библиотекарския институт точно на рождения си ден - 5-ти септември, започнах работа. Мислех си, че това е временно, че е за кратко. Имах някакви други идеи и така до ден днешен.

- Колко години минаха оттогава?

- 31 години.

- В кой отдел бяхте назначена в началото?

- В началото бях в Справочния отдел. Всички твърдяха, че това е най-интересният отдел. Наистина ми беше много интересно. Обичам работата си и я върша с удоволствие, но няма да крия, че отдел "Изкуство" си е като мое дете. Когато започнах работа в библиотеката, този отдел не съществуваше. Аз си го създадох и си го обгрижвах през годините - като се започне от мебелите и се стигне до книгите и всичко, което се е случвало в този отдел, си е било по моя идея и моя заслуга. И много държа на този отдел.

- Знаете ли колко е богат фондът на Бургаската регионална библиотека "Пейо Яворов"?

- Знам, разбира се. Няма да споменавам цифри, защото винаги има едно движение вътре. Колкото и да казват, че е консервативна професията на библиотекаря, ние успяваме да вървим напред и да се развиваме. Опитваме се да бъдем в крак с времето.

- Преди 1989-а година библиотеката беше и място, откъдето читателят можеше да си вземе грамофонна плоча и да си я слуша у дома. Какво се случва сега с тези грамофонни плочи, които РБ "Пейо Яворов" притежава?

- По същия начин и сега всеки, който иска, може да си я вземе и да си я слуша у дома. Имаше един период от време, в което хората решиха, че грамофонната плоча не е нужна и прехвърлиха информацията на аудио касети, след това на компакт дискове, но грамофонната плоча и до ден днешен си остава най-сигурният и добър носител за съхраняване на музика. Сега хората се завръщат към нея и разбират какво богатство е тя. На много от дисковете информацията не е запазена в същата цялост, както при плочата. Може би ще направим един цикъл и ще се върнем отново към плочата. Ние обаче не сме решили, че времето на плочата е отминало, напротив. В разработения от нас каталог грамофонните плочи са описани, и то пълно. Ако търсите определена песен, може да я намерите благодарение на нашия каталог, който е качен в страницата на библиотеката в интернет. Всеки може да влезе от различна точка на света и да види какви плочи имаме и с какво разполагаме.

- Преди колко години библиотеката е закупила последната грамофонна плоча?

- От много години не се купуват грамофонни плочи. Но това не означава, че ние сме спрели да ги търсим. Получаваме дарения. В това число и една голяма част от грамофонните плочи, които притежаваше Радио център - Бургас. Описваме, сравняваме кое имаме и кое не, какво можем да съхраняваме в повече екземпляри и не сме спрели да набавяме плочи по един или друг начин. В България от години не се издават грамофонни плочи, защото това е скъпо удоволствие. Издаването на един диск е по-изгодно, отколкото на плоча.

- Така е, но Лили Иванова тази година направи прецедент и изкара винилов албум...

- За това говоря, че е много трудно за повечето изпълнители да го направят, заради липсата на достатъчно средства.

- В библиотеката работите по дигитализацията на периодичния печат. Докъде стигна този процес?

- Тръгнали сме по този път, защото това са новите технологии. Този дигитален център, който направихме, е по един проект. По него работят още три библиотеки в страната. Това, което трябва да се дигитализира, е разпределено между отделните библиотеки. Става въпрос за периодичния печат до 1944 година. Много по-лесно е така да се използват вестниците от хората, защото хартията от онова време вече е в такова състояние, че не е полезно да се прелиства непрекъснато. И това е най-добрият начин.

Имаме идеята и намеренията - всичко е до въжможности, да дигитализираме и книги. Имаме някои от тях, които вече са дигитализирани. Трябва да се съобразяваме със Закона за авторското право. Много е важно какво и как се дигитализира. Най-важното е да има национална политика по отношение на тази дигитализация. Наясно съм и следя какво правят в другите държави. В Германия например се дигитализира всичко. Там беше приет специален закон, който защитава правата на библиотеките, за да не ги обвинят в неправилно използване на информация.

- От началото на годината сте директор на РБ "Пейо Яворов" и за тези месеци реализирахте няколко кампании, едната от които се стори доста нестандартна и се случва за първи път у нас, а именно - посетителите на бургаски хотел могат да получат книга директно в стаята си. Как върви тази инициатива?

- Идеята ми хрумна случайно. Но аз съм на мнение, че библиотеката трябва да излезе от сградата и да покаже новата си визия. Крайно време е да представим другото си лице и намеренията си. Реших, че трябва да провокираме хората да четат. Инициативата с хотела е хубава - хората, които работят там са млади и четящи и бяха очаровани от идеята да направим нещо съвместно. На мен са ми се обаждали хора, които отсядат в този хотел, че това е добра идея. Оказа се, че сме единствените в страната, които реализират такава проява.

Другата ни нестандартна идея е да четем във влака. По повод рождения ден на Христо Фотев решихме, че е уместно всеки, който пътува от София за Бургас, да чете стихотворението на Фотев "Този влак за Бургас е тъй бавен...", размножихме стихотворението и го предоставихме да бъде разпространено във влака. От ръководството на жп гарата ни съдействаха това да се случи.

На семинар на "Гьоте институт" споделих нашите реализирани вече идеи. Тогава директорът на библиотеката в Кьолн помоли да й разкажа за идеята с влака, за да я осъществят и те в Германия. Хубаво е, когато някой иска да ни копира в чужбина.

- Каква е възрастовата граница на читателите на бургаската библиотека?

- Младите хора четат и това го виждаме непрекъснато, друг е въпросът, че те или нямат време, или нямат възможност да дойдат в библиотеката. Опитваме се по всякакъв начин да задоволим интереса им.

През лятото направихме "Алея на книгата", поканихме издателства от цялата страна и едно от условията да участват е да направят дарение на библиотеката. Така че обогатихме фонда си. Видях колко много млади хора имаше там и търсеха книги.

- Как ви се струва идеята РБ да започне да купува електронни книги, които да предоставя на своите читатели срещу определено заплащане?

- Това е идея, която обмисляме. Всичко е въпрос на финансови възможности. Можем да закупим електронни четци, да ги раздаваме на територията на библиотеката, да купуваме електронни книги, които да предоставяме. Може каталогът на книгите да бъде свързан по такъв начин, че ако я има книгата в електронен вид, читателят да може да отвори сайта на библиотеката и да стигне до самата книга. Важното е не да накараме всеки да дойде в библиотеката, а да го провокираме и ние да стигнем до всеки.

- Един от основните проблеми на РБ "Пейо Яворов" е сградният фонд. Библиотеката е пръсната в няколко сгради в града. Преди няколко години имаше конкурс с идеен проект за реконструкцията на сградата на Немската болница, който беше дарен от нейния автор. Нещата замръзнаха. Ще дойде ли денят, в който РБ ще има свой хубав и нов дом?

- Силно се надявам. Присъствала съм вече на една първа копка на мястото, където сега е БСУ. Имаше проект за сградата на Немското. Сега нещата са в напреднал стадий. Минал е етапът на работния проект. Срещнахме се с екипа от архитекти, които работят, и се надявам, че този проект ще стане факт. Вече се говори за пространство, за мебели, за това кое как ще бъде разположено в сградата.