Мария Габриел: Европа е на кръстопът

със Столична библиотека с подкрепата на Българската библиотечно-информационна асоциация.

Европейският информационен център на евродепутата в Бургас съвместно с клуб "България за младите" към ГЕРБ за трета поредна година организира фотографския конкурс "Моят Бургас е моята Европа".

Семейна, с едно дете.

- Г-жо Габриел, вие сте в основата на конкурса "Моят Бургас е моята Европа". Какво ви провокира, за да го реализирате?

- Най-хубавото всъщност е, че хората ни провокират да продължаваме да слушаме внимателно и да не губим връзката за това, което те смятат, че е важно. Тази инициатива показва точно това. Виждаме случващото се около нас през погледа на хората, които милеят за града си, които могат да оценят това, което се случва, но и са в постоянна жажда да продължат да го усъвършенстват.

Такъв тип инициативи ме карат да съм критична към това, което правим в институциите, и то доколко кореспондира с истинските грижи или дори мечти на гражданите. Това ни позволява да останем реалисти. В тези конкурси има и критика, има и похвала, но най-вече има и реализъм.

- По ваша идея за втора поредна година се провежда и националната кампания "Читател на годината". Защо организирате такива събития? Защо непрекъснато провокирате хората по този начин?

- Мисля, че в днешното забързано ежедневие трябва да имаме минути, да имаме дни, в които да не забравяме нашите изконни ценности, онова, което ни прави хора. Затова книгите и четенето за мен са нещо много специално. В днешния глобализиращ се и все по-дигитализиращ се свят като че ли има тенденция четенето да остане на втори план. Чрез тази инициатива показвам, че няма място за конфронтация между електронния и хартиения носител. Ние може да бием в един ритъм. Можем да продължим да насърчаваме хората, още повече, когато става въпрос за четене на книги. Четенето не е даденост, то се възпитава. То е нещо, което трябва да се цени и затова за него трябва да сме отговорни всички. Затова, когато провеждаме кампанията "Читател на годината", да, награденият е читателят, но по този начин ние отправяме послание и към семейството, и към училището, и към образованието, и към обществото като цяло. Защото само когато наистина ценим знанието, труда, който се полага, имаме самочувствието, че нашата страна България има традиции и може да върви към бъдещото, здраво стъпила на реалностите. Това става чрез четенето.

Хората, които срещам в България и които четат, имат желание да видят книгата като една врата към познанието, но и врата към познанието към самия себе си и към другите.

В днешния свят - тук вече говоря като европейски депутат, конфронтацията става водеща и напрежението, отхвърлянето на другия, заиграването със страховете може да бъде преодоляно чрез четенето. По този начин ти можеш да разбереш културата на другия човек, да бъдеш толерантен, да бъдеш критичен, да посочваш проблемите, но не само да се заиграваш с тях, но и да предлагаш решения.

- Вашето ежедневие е много натоварено, но сигурно намирате време и да четете. Какво четете в момента и каква книга предпочитате - на хартиен или на електронен носител? А може би комбинирате и двете форми?

- Да, комбинирам ги. Чета във всяка свободна минута, която имам. Обикновено чета две книги едновременно, едната на хартиен носител, другата в електронен вариант.

За мен беше изненада да намеря книгата на Валери Петров "Африкански бележник". Хората, които ме познават, знаят, че от години работя по решаване на проблемите, свързани с Африка и Близкия Изток. И за мен беше изненада да открия как български автор поднася чрез литературата теми, които и след години са все така актуални. Това е хартиената книга, която чета.

А на електронен носител в момента чета книгата на ливанския автор Амин Маалуф - "Убийствените идентичности". Тя ми беше препоръчана от посланика на Мароко в Брюксел. Ливан е много специфична страна в Близкия Изток заради голямото си разнообразие от религии и етноси и все пак страната успява да бъде остров на стабилност в контекста на случващото се в Сирия. Авторът по много интелигентен начин поднася тезата си как идентичността на всеки един от нас не трябва да бъде използвана за конфликт или война. Книга, която ме кара да мисля на всяка страница, докато я чета.

- Освен евродепутат, вие сте и майка. Какво четете на вашето дете?

- Българските народни приказки присъстват в ежедневието ни. Чета му книги, които са свързани с настоящето и развиващия се свят. То е дете като всички други и няма място да бъде различно.

- Да се върнем към политиката. Вие сте заместник-председател на Европейската народна партия в Европейския парламент. На България й предстои голямо предизвикателство - председателството на Европейския съюз през 2018 година. Подготовката за това събитие тече. Какво обаче българите не знаят за предстоящото председателство? Какво ще се случи след година?

- Трябва да тръгнем с положителна мисъл за това председателство. Затова не трябва непрекъснато да се питаме: "Ще се справим ли?", а да си кажем: "Да, ще се справим". Това е уникален момент в историята на всички страни - членки на ЕС. В рамките на 6 месеца имаш шанса да допринесеш за облика на европейското, но и да покажеш най-доброто, което притежаваш. Това трябва да използваме като българи. В този контекст ще бъде важно кои ще са приоритетите, които ще избере България по време на своето председателство на ЕС.

- София ще бъде във фокуса на вниманието, защото там ще се провеждат всички срещи. По какъв начин вие ще успеете да провокирате европейските политици да излязат извън столицата ни и да посетят и други кътчета на страната ни, може би и Бургас?

- Винаги столицата, най-малко заради логистиката, е мястото, където се провеждат най-много срещи по време на председателствата на всяка страна. Но от страната домакин зависи да могат да бъдат провеждани срещи и в други градове. Имам индикация, че това ще бъде и Бургас. За нас ще бъде важно да се излезе извън столицата и да се покаже уникалното разнообразие на регионите на България и да се насочи вниманието към това, с което властта има предизвикателството да се справи. Министри и хора, които ежедневно вземат решения за ЕС, ще бъдат в България и това за нас е предизвикателство и трябва максимално да се възползваме от него.

- Защо все още има българи, за които Европа и Брюксел са все още далечни понятия? Какво вие, като европейски депутати, не успявате да преведете на нормален език, за да ви разберат хората?

- От личните ми срещи с хората не оставам с впечатлението, че Брюксел е друг свят. По-скоро в цяла Европа наблюдаваме една популистка, националистическа вълна, която се възползва от слабостите на институциите, да подхранва страховете на хората и да поддържа това мнение за отдалечеността на Брюксел. Не трябва да мислим за Брюксел и за ЕС като страна кандидат-членка. Ние сме пълноправен член на Европейския съюз и от нас зависи да отстояваме позиция и да променяме политики. От друга страна в европейските институции текат истински дебати. Трябва да разберем, че Европа е на кръстопът. Това, което сме градили 60 години, не е даденост. Европейските институции трябва да се променят, за да бъдат максимално адекватни спрямо очакванията на гражданите. Хората искат сигурност, работни места, по-бързо вземане на решения, хората искат прозрачност и споделена отговорност. В Европейския парламент и в Европейска комисия много често сме в позицията да защитаваме европейските политики, а държавите членки са тези, които трябва по-категорично да покажат, че когато се вземе решение в Брюксел, след това то да бъде изпълнено в национален план, а не да бъде използвано с краткострочни или средносрочни цели.

- Държи ли се вече Европейският съюз адекватно спрамо мигрантската вълна, която е едно от предизвикателствата за Европа?

- Ако кажем, че не сме правили грешки - няма да е вярно. Ако кажем, че вече се държим адекватно, означава да подценим факта, че това е предизвикателство, което ще бъде пред нас още много години. На мен ми се иска да има доза реализъм. Трябва да продължим да даваме единен и координиран отговор. Ясно е, че тези феномени не познават граници. Ясно е, че решенията, които се вземат в Брюксел, трябва да се изпълняват от страните членки. Но също така трябва да има солидарност между държавите членки - особено за страни като България, които са на фронтовата линия. Конкретен пример е промяната на т.нар. регламент от Дъблин, която тече. В сегашното му състояние той не отразява равномерна тежест при споделянето на отговорността спрямо държавите членки като България, които са на границата, и тези, които не са. От нас зависи да отстояваме позиция и да не чакаме някой друг да го свърши на наше място.

Трябва да продължи контролът на външните граници. Много ясно да бъде направено разделението между бежанци, икономически мигранти и нелегални мигранти. Няма място тук за каквото и да е толерантно отношение, когато става въпрос за трафик на мигранти. Много тясно сътрудничество с третите страни - нещо, което беше много пожително. Когато решат страните членки, може да се действа бързо. Европейската гранична и брегова охрана беше създадена само за осем месеца. Имахме честта нейното откриване да стане в България. Сега трябва да продължим. От януари започва да функционира Център за анализ на риска. Трябва да имаме представа за уязвимите места и как се променя движението на мигрантите.

- В България предстоят предсрочни парламентарни избори. Какви сигнали изпраща страната ни към Брюксел в тази връзка?

- Европейските институции никога не биха си позволили да се месят във вътрешните ни работи. Следи се внимателно какво се случва. За нас е важно като българи по време на тази кампания да направим така, че не популизмът, не национализмът, не заиграването със страховете на хората да бъде основата на дебата. Има политическа стабилност, където има дебат на идеи, на визия за развитие на общество. Това ще бъде оценено положително в Брюксел, ако го покажем по един добър начин.