DSC_9518
Мария Станкова: Аз съм щастлив емигрант и й носи наградата - "Книга на годината" в конкурса, организиран от фондация "Огнище". През 1999 г. пиесата ѝ "За ръбовете на кръга" печели трета награда на Конкурса за млада българска драматургия, организиран от фондация "Концепция за театър" и специалната награда на името на Маргарит Минков за философско осмисляне на действителността. През 2000 г. идеята ѝ за сценарий "Катунарка" печели наградата на СФД. През същата година разказът "Балкански напеви" печели единствената награда за проза в конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов.
През 2002 г. сценарият ѝ "Маймуни през зимата" печели субсидия на Националния филмов център. Филмът е завършен (режисьор е Милена Андонова). "Маймуни през зимата" печели наградата на Фестивала в Карлови Вари, "Златна роза" на фестивала във Варна и е определен да представлява България в конкурса за наградите "Оскар". Филмът е награден и от НФЦ за най-добър филм за 2006 г.
През 2007 г. романът ѝ "Трикракото куче" печели Наградата на публиката в литературния конкурс "Български роман на годината", организиран от фондация "ВИК".
Мария Станкова дойде в родния Бургас за премиерата на последния си роман "А Бог се смее". Това е първото представяне на нейна книга в морския град.
- Г-жо Станкова, последният Ви роман носи заглавието "А Бог се смее". Над какво се смее Бог?
- Бог се смее над нашите напъни. Обикновено човек казва: "Аз контролирам съдбата си" или "Аз съм силен, аз мога да променя живота си". И Бог се смее над тези думи, защото в общи думи ние нищо не можем.
- А Вие самата над какво се смеете?
- Понякога и на глупости се смея, което е съвсем нормално. Чувството за хумор ни държи живи, защото има много тежки ситуации в живота. Ако човек си е изгубил някъде чувството за хумор, трябва да го намери. Не се излиза лесно от тежки житейски ситуации. Необходимо е да имаш чувство за хумор. Смея се на тежките си житейски несгоди и несполуки.
- Във вашите текстове откривам много тънко чувство за хумор. То ли е онова, което ви изкарва над повърхността?
- Това е, чувството да хумор. Да можеш да се погледнеш отстрани и да си кажеш: "Нищо особено не се е случило". Колкото повече човек се задълба над проблемите си, толкова повече губи реална представа от ставащото. Вторачването в един проблем блокира. По-добре е по-леко да гледаме на живота.
- От колко години живеете в чужбина?
- Това ми е шестата година.
- До колкото историите, които разказвате са автобиографични, разбирам, че причината за заминаването ви е чисто финансова?
- Битова е причината. Битът е най-големият човешки убиец. Ние сме подвластни на него. Колкото и да го отричаме, колкото и да смятаме, че това с мен няма да се случи, то се случва. Битът е този, който движи живота ни. Понякога изпадайки в битови несгоди, губим почва под краката си. И ако не съумеем бързо да излезем от ситуация сме загубени. Много хора просто си отидоха несъумявайки да се пригодят към бързите промени.
- В стремежа си да гоним материята, защото живеем в много материален свят, какво губим?
- За мен хората са два вида - туристи и обитатели. Губим туристите. Остават обитателите. Те са тези, които са изключително зависими от бита. Те нямат никакъв шанс да погледнат встрани, да видят нещо друго, да погледнат по друг начин на света, който ги заобикаля.
Туристите са другата крайност. При тях всичко е розово.
- Вие, къде сте турист и къде сте обитател?
- Сега съм обитател в Германия. Живея в едно малко селце. Работя нелегално, може би не трябва да го казвам, но си го признавам. Вече много трудно може да се намери легално работа в която и да е европейска страна. Търсят за работа млади хора. Работодателят се нуждае от свежа кръв.
- Могат ли мигрантите, които идват от Сирия и от Азия да бъдат тази свежа кръв, от която Европа се нуждае?
- Не могат. Първият им проблем е с езика. Когато не знаеш един език, ти не можеш по никакъв начин да се впишеш в обществото. Те нямат умения, познания и нужното образование. Не знам тези хора, с какво са се занимавали в родината си, освен с Корана и то не ченето, а повтарянето на текстове от него не знам какво друго могат. А могат да се размножават и това го правят много добре. Те живеят от това, защото на тях, където и да отидат в Европа им се плащат сериозни суми за отглеждане на децата им. Те живеят от производството на децата.
- Когато тръгнахте от България, от какво избягахте? И успяхте ли да избягате от себе си?
- Реших, че бягам от бита си, обаче не избягах. Пак съм в плен на бита, но поне работя.
Но не можеш да избягаш от себе си. Това е изключено.
- Щастлив емигрант срещали ли сте?
- Аз съм щастлив емигрант.
- Какво ви прави щастлива?
- Щастлива съм, че в момента имам работа, имам някакво спокойствие, не се страхувам за утрешния ден, не изпадам в панически кризи, в каквито съм попадала, когато бях тук. Тогава си казвах: Боже, какво ще правя утре, когато ми дойдат сметките за плащане? Т.е. битът вече не е този убиец, който ме дебне зад вратата. Това е пак едно спокойствие. Имам време за книгите си.
Чета приказките на братя Грим в оригинал, което си е постижение.
Събирам страшните немски истории, върху които искам да напиша една поредица от криминални новели. Германците имат фантастични страшни истории. Оттам идват приказките на братя Грим за вещици, канибали, великани. Тези хора обичат да се плашат, разказват си историите, ,стряскат си се. Сега вече имам повече време и спокойствие да се занимавам с това, с което искам.
- На какъв език сънувате?
- На български.
- А какво сънувате?
- Кошмари, всяка нощ. Това са мои кошмари, които са неразделна част от съня ми. Много сънувам и предполагам, че е така защото мозъкът има нужда от активна дейност и след като не я упражнявам активно през деня, това стана нощем, докато спя.
- Откога не сте идвали в Бургас?
- От две години и половина.
- Защо досега сте бягали от премиера в Бургас?
- Не съм бягала. Може би книгата не е била достатъчно добре разпространяване, не е била добра представена пред книжарите и да предизвика интереса им, за да се организира представено пред читателите. Така се случваше през годините. Но аз идвам за първи път с представяне на моя книга в Бургас.
- Какво е вълнението?
- Страхотно е. Много е хубаво. Много обичам родния си град. Родена съм на улица "Първи май" сега "Александровска". Минах по цялата улица от единия до другия й край, за да си видя местата, които са свързани с детството ми. Много неща ги няма. Но кооперацията, в която съм родена си е на мястото.
- Сега тук като турист ли се чувствате?
- Тук ми е всичко.
- Когато заминахте, какво оставихте зад гърба си?
- Оставих огромното ми желание това, което действително мога, това което правя и ми доставя удоволствие - писането. Оставих зад гърба си сценариите, книгите. Бях наясно, че напусна ли България губя своята идентичност и се превръщам в емигрант, черноработник при това, защото никъде по света хората не приемат емигранта, колкото и да е образован той. Дистанцията я има винаги. Бях съвсем наясно, че напускайки страната си ставам никой, който отива да работи някъде.
- Какви компромиси правите?
- Със себе си ли?
- Да.
- Разбира се, че съм правила компромиси например много пъти съм се съгласявала с неща, с които принципно не съм съгласна. Но в името на едно общо дело съм казвала: Добре.
- Защо продължавате да пишете?
- Един редовен потребител на фейсбук съм и ми прави впечатление, че хората имат много къса памет. Те забравят всичко за 5 минути. И аз искам, докато съм тук да опиша това, което остава между нас, около нас и в нас. Защото повечето от книгите ми са насочено към нас самите. Един ден, когато всичко е забравено, ще остане написаното.
- С кого общувате?
- С всякакви хора. Записала съм се в един курс по немски език. В групата има руснаци, поляци, хора които търсят своето сигурно място. Те не искат да правят кариера. Те нямат амбиции и претенции за живота си. Те искат едно малко и сигурно място за себе си в този свят. Затова им трябва немски език.
Записах се и в един курс по плетене, където общувам с възрастни немски дами. Там е много забавно. Те са много мили по между си и не пропускат да се клъвнат.
- Когато се запознавате, как се представяте?
- Мария Станкова.
- Питат ли ви, с какво се занимавате?
- Това, което ми прави впечатление и е добро, няма го това излишно любопитство. В Италия те разпитват за всичко чак до девето коляно. В другите страни, където съм била хората не се интересуват. Ако ти искаш да кажеш нещо, направи го, никой няма да го спре.
- Имате ли идея за сценарий за филм, за който ви сърбят ръцете да го напишете?
- Да, сърбят ме. Написала съм го - това е сценарий на криминален сериал. Трябва да се намери екипа, който ще го реализира. Искам да го направя в Германия, защото имат афинитет към криминалния жарн.
