Агатополският епископ Иеротей е познат добре, не само на жителите на Поморие, но и в цяла Сливенска епархия. Снимка Архив Черноморие-бг
Миряни от Поморие започват дописка в подкрепа на Агатополския епископ Иеротей. Повод за нея станаха събитията от последните месеци, след кончината на Сливенския митрополит Йоаникий, последвалия избор за нов Сливенски митрополит и неговото касиране от Светия синод. Агатополският епископ Иеротей, до скоро викарен епископ на митрополит Йоаникий и игумен на манастира "Свети Георги Победоносец", от края на януари е в Рилската обител във връзка с епархийския и синодния избор на нов митрополит. След касирането на вота на 24-ти февруари, последвалите протести и жалби от страна на миряни, свещеници и епархийски избиратели, последвалото второ касиране на 13-ти март, на 19-ти май ще се проведат нови избори. В листата с достоизбираеми епископи обаче не са включени Агатополския Иеротей и Константински Михаил, които получиха най-много гласове от епархийските избиратели - съответно 26 и 22. От списъка отпаднаха още двама епископи и листата бе съкратена на 6.
Във връзка с тези решения на Светия синод на Българската Православна църква - Българска петриаршия миряните от Поморие написаха отворено писмо, което ще изпратят до митрополитите заедно със събраната подписка. Подписи ще се събират в целия град.
Публикуваме цялия текст на писмоно.
ИЗЯВЛЕНИЕ
от
жителите на град Поморие
в подкрепа на еп. Иеротей Агатополски, игумен на манастир
„Св. вмч. Георги Победоносец“, гр. Поморие
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!
Най-светлия християнски празник – Възкресение Христово – и последвалия Гергьовден, ние, жителите на гр. Поморие, посрещнахме с пасхална радост в душите си, но и угрижени от липсата на нашия обичан пастир и духовен наставник, еп. Иеротей. Защото св. вмч. Георги Победоносец, който е патрон на Поморийския манастир, се чества и като покровител на нашия град, а тези тържествени събития последните две десетилетия неизменно отбелязвахме с живото присъствие на достойния ни архиерей. Ползваме това смущение като повод да споделим дълбокото си огорчение от изключването на еп. Иеротей от списъка с достоизбираеми кандидати за сливенски митрополит, заради недоказани обвинения в безстопанственост и липса на административни умения. Не бихме могли да подминем това Синодно решение, без да споделим нашата оценка, изградена от двайсетгодишното ни пряко общуване с о. Иеротей, който познаваме и като монах, и като игумен, и като епископ на БПЦ.
Помним еп. Иеротей още като послушник, когато дойде в манастира през 2003 г. Две години по-късно бе назначен за игумен на обителта, към което си задължение, смеем да твърдим, се отнесе с изключителна отговорност и посветеност. За изминалите години под неговото вещо ръководство бе извършен основен ремонт на църквата и камбанарията, както и възстановителни и укрепителни дейности в манастирското килийно крило, смениха се портите, облагороди се двора на манастира. Към манастирското крило беше открита музейна сбирка с църковни светини, в която монах Сергий изнасяше беседи пред посетителите. Дядо Иеротей се грижеше не само за своята обител – по негова инициатива бе построена църквата в с. Александрово, общ. Поморие.
Истинският пастир, обаче, личи не само по трудовете в укрепване на поверените му владения, но и в усърдието и ревността, с които той обгрижва своето стадо. А неговите благодатни усилия никак не са малко. По почин на еп. Иеротей и със съдействието на монаси, свещеници и учители в манастира се провеждаха часове по вероучение с ученици от началния курс, както и неделни беседи с възрастни богомолци. Дядо Иеротей се включваше активно и в неделното училище към храм „Св. Иван Рилски“, гр. Бургас. Още през първите години от назначаването му за игумен манастирът беше домакин за големи групи лагерници от Беларус – деца инвалиди и сираци, които пристигаха тук заедно със своите родители и двама педагози от духовния център „Св. Серафим Саровски“ (гр. Минск). Групите участваха в св. литургии, православни беседи, игри и състезания и идваха всяко лято в продължение на 8 години. Геополитическата и икономическата криза в региона след напрежението в Донбас доведе до постепенно затихване на тази инициатива, но такива летни лагери бяха организирани и за християнчета от Сливенска епархия, а и от други епархии в страната. Владика Иеротей обгрижваше децата с истинска любов, изповядваше малките богомолци и проповядваше сред тях основите на християнската вяра. За възпитаниците на неделните училища се организираха екскурзии под мотото „По стъпките на православието“, обезпечени от манастира. Тези добротворства не донесоха материални печалби на обителта, но придобиха много повече – духовната радост от благочестието на подрастващите деца.
Към всички начинания, свързани с културния и духовен живот на града, еп. Иертоей е откликвал с искрена съпричастност. В пространството на музейната сбирка са гостували изложби, а игуменът е съдействал на Историческия музей със заемане на църковни експонати (книги, утвар, икони) в експозиции, посветени на християнството в Анхиало. Всяка година заедно с митр. Йоаникий игумен Иеротей откриваше международния фестивал на православната музика „Св. Богородица – Достойно есть“, който се провежда в града ни вече двадесет години, а след кончината на владиката нашият епископ продължи това участие. Той бе почетен гост на всички събития, свързани с национални и регионални празници, редом до читалищни деятели, учители, просветители, близо до всички, които имат нужда от неговия пастирски благослов и съдействие. Защото сам той с присъствието, думите и делата си внушаваше, че икономическото и стопанското развитие на града не може и не бива да се случва без духовното.
Обществените си задачи епископ Иеротей посрещаше не като задължение, а като служение. Извън тези трудове за света извън храма, нашият владика бе и остава голямата радост на своята манастирска енория. Всеки един от нас, общувалите с него, носи в себе си умилението и вдъхновението от досега с такъв духовен водач. Рядък изповедник, всеотдаен молител за всичките ни скърби и радости, крепител в маловерието ни, изключителен проповедник, дядо Иеротей укрепи своето паство в истинско боголюбие. Игуменът ни ръководеше с неочаквана за годините му мъдрост, с точна преценка за немощите и слабостите на всеки един от нас, с внимание да не ни натовари прекомерно, но и със строгост, за да не ни подбуди към всепозволеност и безчестие. Най-важен за нас бе неговият личен пример. В години на войнстващ материализъм, във време, когато Църквата търпи критики, заради липсата на истинска връзка със своя народ и заради показния стандарт на някои църковни йерарси, нашият епископ спечели доверието ни със своята кротост, скромност, смиреномъдрие, трудолюбие и благост. С топлата усмивка и внимание към всеки един от пасомите си. С готовността да положи душата си за своето стадо.
Дарът му да общува, да приобщава и организира хората (миряни и свещенство) даде своя плод и в епископската му служба. Последните три години от неговото служение ние чувствахме липсата му в манастира, защото бе поел задълженията на тежко болния митр. Йоаникий. Еп. Иеротей практически непрекъснато служеше в храмовете на Сливенска, Ямболска и Бургаска област и в своята архиерейска дейност бе успял да постигне обединение на свещенството в епархията. Ролята му в укрепването на духовната цялост на Сливенска митрополия и в потушаване на напрежението между създалите се вътре в епархията лагери се дължи в немалка степен на неговите лични качества – на социалните му умения, на миротворческата му природа, на благостта и дипломатичността му. Неслучайно и сегашното изпитание – касирането на сливенските митрополитски избори, в които той бе безспорният фаворит на епархийските избиратели, както и последвалото му изключване от списъка на кандидатите за следващите избори – той посрещна отново с християнско смирение, търпение и кротост и с призив към възмутените миряни да се надяват на Божията воля и промисъл.
Към тази всеотдайна архипастирска дейност трябва да добавим още нещо, за което научаваме не от дядо Иеротей, а от благодарни хора, признателни за навреме подадената ръка. Епископът неведнъж е дарявал средства на бедни, на бежанци от Украйна, на болни, а и за медицинска апаратура, но всичко това се вършеше без показност и разгласяване.
Твърдо вярваме, че еп. Иеротей е достоен за митрополитския престол на овдовялата Сливенска епархия, на която посвети десет плодотворни години на активно епископско служение. Искрено страдаме от опитите да се опетни името му, тъй като за изминалите двадесет години в Поморие ние видяхме от него само добро. И като негови духовни чеда изразяваме дълбоката си и сърдечна признателност за благодатната му богослужба в град Поморие.
Гр. Поморие,
8.05. 2024 г.
Жители на гр. Поморие
