Морските фарове могат да са туристически атракции
От 2008 г. е началник на Хидрографска служба.
Хидрографска служба на ВМС осъществява навигационно-хидрографско и хидрометеорологично осигуряване на военния флот и навигационно-хидрографско осигуряване на гражданското корабоплаване. Службата е компетентен орган и отговаря за безопасността на корабоплаването в териториалното море на Р.България, има изключително право да издава и разпространява морски карти и пособия за корабоплаване.
„Продукцията” на службата включва: Алас морски планове, различни видове карти, Морски условни знаци, Атлас на теченията, Каталог за карти и книги и други пособия за корабоплаване. Хидрографска служба на ВМС осигурява безопасността на корабоплаването както с традиционните средства за навигационно осигуряване (фарове, навигационни знаци, буйове), така и с модерния комплекс за диференциална GPS с радиус на действие 200 км и с изключителна точност на определяне мястото на плавателния съд ±5 метра. Служители на Хидрографска служба поддържат 24 часова вахта на седем от морските фарове по българското Черноморие – на нос Шабла, нос Калиакра, нос Галата, нос Емине, остров „Света Анастасия“, остров „Свети Иван“ и „Маслен нос“. Те се грижат за безпроблемната работа на навигационните съоръжения там и осигуряват безопасността на корабоплаването в региона. Те отговарят и за още четири съоръжения с важно значение – морския буй на „Аладжа банка“, разделителния морски буй пред Варна, буя на „Ставро банка“ и входен буй на Пункт за базиране Бургас на полуостров "Атия", а също и за няколко десетки светещи и несветещи навигационни знака по крайбрежието.
В Хидрографска служба на ВМС работят специалисти със сертификати от Международната морска академия в Триест (Италия), UKHO, Международната хидрографска организация със седалище Монако и Международната федерация на геодезистите със седалище Париж. Те легитимират пред света качеството на произведените морски карти. От 1989г. Хидрографска служба е асоцииран член Средиземноморската и Черноморската хидрографски комисии. С резултатите от своята дейност колективът от висококвалифицирани специалисти си е спечелил авторитет пред такива морски институции като Хидрографския офис на Великобритания, с който през 2006г. бе подписано двустранно споразумение за сътрудничество, хидрографските служби на страните от Черноморския и Средиземноморския регион, Главното управление за навигация и океанография на Русия. Тази дейност бе оценена от Международната хидрографска организация и Международната организация на фаровите служби, които отправиха покана за членство и съвместна дейност с Хидрографска служба на ВМС.
- Капитан Димитров, какви са най – сериозните трудности, които Вие и колегите Ви се налага да преодолявате, за да поддържате в постоянна изправност навигационните съоръжения, за които отговаряте?
- Може да прозвучи като клише, но както навсякъде, става въпрос за финансови средства. В тази икономическа криза трудно се справяме с финансирането на нещата, които са важни, които е нужно да организираме, за да поддържаме всичко в изправност. Не бих казал, че има някакъв друг проблем. Хората по съоръженията са съвестни и в по – голямата си част със собствени сили успяват да поддържат навигационните средства. Опитваме се да им съдействаме по всякакъв възможен начин. Но силите ни, честно казано, са ограничени. По фаровете в Южния район, тъй като те са по – отдалечени от населените места, по – трудно се достига до тях, успяхме да монтираме нови осветители, които са с независими енергоизточници със соларни батерии. На остров „Света Анастасия“ има електричество, но на „Свети Иван“ няма, така че там беше много важно да монтираме такъв осветител. Модернизирани са също и фаровете на „Маслен нос“ и нос „Емине“, където осветлението вече работи безотказно. Предстои съвсем скоро да бъде пуснато и новото осветление на фара на остров „Света Анастасия“. Техниката работи добре. Дори за окото, което е свикнало да наблюдава как светят фаровете от стария тип. Сега светлината е малко по – различна. Осветителите сага са от ново поколение - светодиодни. При тях я няма инертността на лампата с нажежаема жичка. Те светват изведнъж и изгасват изведнъж. За насвикналото око е интересно как възприема този нов начин на светене.
Надяваме се в близките години да оборудваме по същия начин – с нови модерни осветители и средствата за навигация и в Северния район. Планираме такава модернизация.
- Морските фарове се намират в агресивна среда. „Екрене“ беше погълнат от свлачище неотдавна и вече го няма, старият фар на нос „Галата“ е в критично състояние. Има ли в момента подобна опасност за някой от действащите съоръжения?
- За сега такава опасност няма. По – скоро, тъй като сградите и съоръженията са изложени на атмосферните условия, от естествения ход на нещата, природно се рушат. Изискват се средства, за да бъдат непрестанно поддържани.
- Подлежи ли сградата на стария морски фар на нос „Галата“ на реставрация и консервация според данните, с които разполагате? Би ли могло съоръжението да речем да се премести, за да бъде запазено?
- Според данните, с които аз разполагам, чисто технически, никой не е проявил интерес да прави подобно нещо. Засега такива намерения не са изразени от никого. Там мястото е опасно. Принципно би могла да се организира подобна дейност, но ще е много трудно. Трябва да бъдат организирани сериозни мерки за безопасност, нужно ще бъде много да се внимава, за да не се получи инцидент. Но сградата не е в толкова критично състояние, че да не подлежи на реставрация. Лично аз мисля, че новия фар представлява по – голяма атракция, отколкото стария. Защото е уникален. Никъде няма фар с такава форма.
- Предвижда ли се строителство на нови морски фарове по българското Черноморско крайбрежие?
- Военноморските сили в момента нямат възможност за подобна дейност. Виждам, че части лица проявяват желание. Край Ахелой има такъв обект. Той не функционира като фар, но е със сериозна осанка, вижда се отдалеч. Но не е редно частен фар да изпълнява навигационно осигуряване. Може да бъде само с декоративни функции. Навигационното осигуряване е работа на държавата и би следвало правилата да се спазват.
- В каква степен, според Вас, морските фарове могат да бъдат използвани като туристически обекти?
- Според мен трябва да бъдат използвани максимално. С община Шабла например имаме добри взаимоотношения. Вече няколко лета фар Шабла се ползва като атракция за посещение на наши и чужди граждани. Почти през цялото лято. Оказва се, че начинанието е добро. Има голям интерес. Според мен навсякъде фаровете могат да се използват като атракция. В някой от обектите посещението, разбира се е по – трудно. Въпрос на организация е. Факт е, че на Шабла постигаме такава организация. Възможно е и другаде да се направи. През настоящата година се навършват 250 години от изграждането на фара на нос Шабла. Това е сериозна годишнина и ще бъде тържествено отбелязана. Това е най – старият фар по Българското Черноморско крайбрежие. Предвиждаме, съвместно с община Шабла, да организираме честването на юбилея подобаващо.
- В някой страни има практика стари, неизползваеми морски фарове да бъдат обявявани за продан. Новите им собственици често ги превръщат в музеи. В България това би ли могло да се случи?
- Няма причини това да не може да се случи и в България. Но към момента, сред обектите, за които отговаря Хидрографска служба няма такива, които предстои да бъдат продавани.
- Каква, според Вас, би могла да е съдбата на стария морски фар в Несебър?
- Да, зная за него, но не съм го посещавал. По ред причини той много отдавна не функционира като навигационно съоръжение. Стопанисването му би следвало да е грижа на местните власти. Според мен, казвам го като съвет, използването на всяка една съществуваща възможност трябва да е техен приоритет.