Отбелязат 40 г. от разкопките на Деултум

Археологическите проучвания край село Дебелт, община Средец, имат своята 40-годишна история. Интересът към тази земя, пропита от история, е отбелязан още в края на XIX в. от първите професионалисти по антична история - братята Шкорпил и Константин Иречек, които дават и първите научни обяснения. През следващите десетилетия са спасени множество отделни ценни находки от района и попадат в музейни сбирки и частни колекции. Това е есдна от причините Дебелт да присъства в културната памет на Бургаски регион. През 1912 г. в Бургас се учредява Археологическо дружество Дебелт. Задача на дружеството е да събира археологически материали от колонията, като по-късно тези старини слагат основите на Народния музей в град Бургас.

Мащабните археологически разкопки в района започват през 1980 г., във връзка с изграждането на трета металургична база край село Дебелт (дн. „ПРОМЕТ СТИИЛ“ АД). Научен ръководител на проучванията е д-р Стефан Дамянов, завеждащ отдел „Антична археология“ в НИМ – София, негов заместник е Петър Балабанов от ОДКИН - Бургас. В периода до 1991 г. в тях вземат участие археолозите Тотко Стоянов, Цоня Дражева, Елка Дочева, Мая Върбанова, Петя Кияшкина, Илияна Бонева, Мария Балболова и много други.

Дебелт се превръща в притегателен научен и образователен център. Студентски практики и стажове, ученически бригади подпомагат проучванията. От тук минават голяма част от водещите днес археолози. Дебелт се превръща в запазена марка сред археологическите среди. През тези години са проучени редица антични и средновековни обекти в границите на строителната площадка на металургичния завод. Едни от най-значимите обекти са средновековната крепост, наречена от Карел Шкорпил „Малкото градище“, Тракийския ямен комплекс, селищни структури от класическият и елинистическия  периоди, късноантични некрополи, средновековна църква с митница в местността Костадин чешма. Крепостта остава леко встрани от основния терен, върху който трябва да се извършат строителните работи и затова не е цялостно проучена, а са проведени отделни археологически процедури, които да изяснят основните моменти в историята на съществуването ѝ. Бъдещо детайлно проучване би дало по-голяма яснота в какви аспекти това съоръжение е било от значение за двете големи сили през Средновековието – България и Византия.

Църквата в местността Костадин чешма от 9 в. е по-добре проучена. Открити са само основите ѝ от ломен камък, споен с бял хоросан. Като всички църкви тя е ориентирана изток – запад (14,5 на 12 м), има план на трикорабна базилика и притвор от западната страна. При един втори строителен период в централния кораб са били поставени четири колони, върху които е бил издигнат купол. Голяма сензация са откритите 64 оловни печата, говорещи за наличието на митница тук. Проучването на митницата (комеркиария) е от особено значение, защото това е единствената проучена митница на балканския полуостров и има пряко отношение към нашата история. С превземането на Месемврия от хан Крум през 812 г., градът остава в българска територия. Комеркиарията на Месемврия (която е учредена 689/690 година във връзка с възникването на Българската държава) е преместена в Девелтос и градът поема функциите на контролно-пропускателен пункт между България и Византия

Особено важни са трите печата на първия български християнски владетел Борис I, приел с покръстването второ име Михаил. От писмените извори е известно, че късноантичният и средновековният Девелтос е бил средище на епископ. Намерените уникални печати на българския владетел Борис на това място, което въпреки всичко не е внушително като останки от архитектура, съчетани с писмените извори, които го сочат като голям християнски център, карат учените да предположат, че именно това е средището, в което е бил покръстен българският държавен глава.

От 1986 г. се слага началото на редовни археологически проучвания на територията на античната колония Деултум. Тук се прилагат най-новите интердисциплинарни методи в археологията от екипа на инж. Августин Петков. До 1991 г. се проучват останките от византийска източна порта, късноантична улица (декуманус), част от античните терми на колонията и римска обществена сграда . Над развалините на градските структури от II-ІІІ век са документирани строежите в града от времето на късната античност, а над тях – останки от жилища и съоръжения от ранновизантийския период и ранното средновековие. В северната градска зона са разкрити основите на култови сгради и съоръжения свързани с богинята Минерва, бога на здравето Асклепий а в края на II началото на ІІІ век в колонията се почита и култа към императора.

След внезапната смърт на Стефан Дамянов през есента на 1988 г. разкопките продължават под научното ръководството на доц. д-р Петър Балабанов, а след това и на гл. ас. Цоня Дражева.

През 2003 година е сформиран нов проучвателски екип под научното ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински. Продължава се проучването на форумните антични терми на колонията с научен ръководител Красимира Костова, градоустройството на колонията с акцент area sacra, с научен ръководител доц. д-р Хр. Прешленов, укрепителната система на колонията и византийския град, с ръководител доц. д-р Л. Вагалински, останките на тракийския град Добелт (ръководител доц. д-р П. Балабанов), средновековния граничен вал „Еркесия” (с научен ръководител проф. д-р Д. Момчилов).

През 80-те години археолозите разкриват една много богата на движими и недвижими исторически паметници от всички епохи, територия, която е с изключително значение за културата на страната ни. От 1988 г територията на римската колония, византийския град и средновековния гарнизон в едно с граничният вал „Еркесия“ са резервирани от държавата и обявени за Национален археологически резерват „Античен и средновековен град „Деултум – Дебелт“. В него е изградена археологическа база с възможности за обезпечаване на целогодишна работа на проучвателските екипи. Голямо предимство в този комплекс е музеят, даващ една цялостна представя за живота в района през различните епохи, изпъляващ своята популяризаторска, но и образователна задача. Наред с традиционните вече Европейска нощ на музеите, тук се представят различни временни изложби и други събития, свързани с основната дейност на резервата, с културата и духовността. Различни образователни програми превръщат музейния комплекс и археологическите обекти в привлекателен образователен център за най-младата ни публика. Това е единственият Археологически резерват на България, който носи Знак "Европейско наследство" от 2007 г., връчен от Съвета на Европа за културно и природно наследство в Югоизточна Европа

Въпреки огромния обем дейност извършена през тези 40 години археологически проучвания, предстои доста сериозна като количество работа, а резерватът крие все още много тайни.

Автори - Красимира Костова, Дора Тодорова