Пепа Седларска: Силата е в цвета. Трябва да си минал през всички

- Че изкуството е по-голямо, отколкото си мислим. То е откривателство, идея, факел. Ако нямаш какво да кажеш, се мъчиш. Ако си в потока на изкуството, ти го създаваш.

Сега рисувам, пиша. Започнах да разглеждам и нашите художници, да си ги отсявам, защото нямаме сито. Нямаме списание за изкуство от години. Новините, които гледаме вечер, не завършват с изкуство, а със спорт, да, много е добър спортът, но нямаме парченце изкуство. И това вече лишава и самите автори от една оценка.

- Никак не е трудно. Човек, който е новатор, който работи много и има какво да каже - той е по-скромен и не прави много изложби. Има художници, които по десет години не показват нищо, но са скъпоценни. Те крият творческия диамант.

Има и такива, които непрекъснато правят изложба.

В днешно време нещата се размиха. Няма чисто, т.нар. "елитарно" изкуство. Има някои галерии, които си подбират авторите, с които работят. Но като че ли напоследък самодейната вълна надделя.

- През прехода нямаше време за изкуство. Имаше много наболели теми. Хората трябваше да стъпят на нови основи, а изкуството е дребно. То трябва да се роди, когато нещата се успокоят. Такова беше времето. Има много талантливи хора и България ще продължава да дава художници.

- Това постепенно изграждане тухла по тухла на един свят, едно бавно градиране на нещата, понякога има застой. Това е една диаграма на душата. Тук няма съревнование. Вътрешната ти стълбица те води.

- Това са лични неща.

- Виждаш, че светът сам по себе си се променя. Отначало се радвах на композициите, на майсторлъка, на хубавата картина. После видях, че всеки човек с филиграмно изкуство може да направи копие на нещо. Важното е вътрешният изблик. Виждаш, че сам по себе си че цветът носи сила. Два цвята са диалог, три цвята са разговор, един цвят е мълчание. Цветът има много сила. За да направиш нещо, трябва да си минал през всички цветове, през всички композиции. 

- Това е вечният театър. Не може без това. Тук не е Рай. Тук сме дошли да учим уроци. Всеки си е взел шапката и играе като един или друг. Иначе няма да има развитие в природата.

Не критикувам. Гледам всичко като наблюдател, с интерес. Не заставам на ничия страна, защото ако го направя, трябва да бъда срещу другите. И времето си избира актьорите, и то си избира постановките.

- То си личи по разговора, по жеста, по добрата постъпка. Един човек, който иска да направи добро, си личи. Понякога бъркаме двете неща. Няма точна граница кое е добро, кое е лошо.

Това, което трябва да свършим за мига, го правим по най-добрия начин. А дали е добро или зло - други ще кажат.

- И тук наблюдавам. Всяка майка се радва на детето си, че е получило някаква оценка. Той ни каза един ден преди обявяването на имената на хората, които ще влязат в служебния кабинет. И за него беше изненада. Знам, че си обича работата, професията. За него откъсването си беше свръх напрежение. Не можем всички да се крием. Трябва да се направи нещо.

- Като работа. Сложен си на дадено място и трябва да си свършиш задачите. Съвсем естествено.

- При мъжа ми Венко е така. Аз се скатавам. Но много хора се обадиха, роднини най-вече. Но той минава винаги през центъра, никога през странични улички и казва, че го спират хората да го поздравят.

Нормално е. Такива сме хората.

- Да, това си е работа. Трябва да се свърши добре.

- Всеки трябва да свърши нещо, не може да се скатаваме, а интелигенцията го направи. Големите художници, които носят голям заряд, минаха на малък формат, за да могат да се продават творбите им. Другите мълчат, защото няма кой да ги разбере.

Сега е време да се отърсят хората. Всеки трябва да помогне. И понякога човек с най-обикновена професия може да помогне да се развърже възелът. Това детето ми го каза. И младите го твърдят.

Започнах да проявявам интерес към младото поколение. Идват нови хора.

- По са освободени. Казват, каквото мислят, и правят нещата с вътрешно убеждение. Обичат си традициите и родината, но искат да покажат своя свят. Старите шлагери не вървят.

- Определено да. Не всичко гледам, не само защото имаме представител от семейството в кабинета. Това е исторически момент. Над България пада отново нещо, което ние трябва да разчетем. Стават интересни неща. Всичко буботи, бълбука. Изкачат личности, образи. Възхищавам се на някои хора. За да овладееш това състояние, се иска мъдрост. Иска се смелост и любов към България.

- Българите винаги са били мъдри. Това, че не протестират, а търпят, нищо не означава. Точно когато трябва се намесват.

- Абсолютно. Никога не са правили обратното. Някои смятам, че сме бъркали. Не е така. Моментът е бил такъв. Махалото се движи наляво и надясно. Когато много отиде наляво, се връща надясно и обратно.

- Не съм чела тези пророчества, но защо не. Ренета Инджова се справи много добре. Жените имаме по-детайлен поглед. Ние гледаме нещата в елементите, докато мъжете гледат нещата по-глобално. Когато нещата станат много сложни, идват жени, за да ги оправят.

Трябва да се укротят нещата. Важно е държавата да бъде в баланс. Ние сме част от една композиция, в която участват и Сърбия, и Турция. Ако едната част бълбука, композицията ще се размести. Всяка държава трябва да се старае да запази баланса си.

- Гледам понякога и чета, но не смятам, че това е миродавно за всички. Всеки си има уникална съдба и уроци, които трябва да мине. Всеки си има път.

Нашите народни традиции и обичаи са уникални. Ние знаем всичко, носим си мъдростта. 

- Интересен ми е бил този въпрос. Има много жени художнички, но те остават на заден план, защото е било мъжно време, мъжки са били времената. Философията е такава, че мъжът трябва да води. Но пък има толково вдъхновителки. Сега няма разлика. Има много водещи жени в това изкуство. Женита са по-камерни, мъжете работят с размах. Нямам точен отговор на този въпрос, но сигурно така трябва да бъде.

- Този симпозиум иска много пари. През 2012 година направихме един опит да го възродим, но парите са причината за това да не бъде продължен. В Морската ни градина има паметници, изработени от професори в Академията, но тогава са били студенти.

- Не, то изкуството си зрее много бавно. Сега изкача една любов към автори от Възраждането. Всяка картина си има своя публика и своя стопанин, но дали живее за сегашното време или за бъдещето. Това никой не знае.

- Много са. Навремето много дълго живях с Пикасо. Един Матис е прекрасен, един Кандински... Пикасо открива нова гледна точка. Възраждането е гледало фронтално на нещата - Рафаело, Леонардо са работили така, Мона Лиза е фронтално изобразена. През XV - XVI век започват да раздробяват фигурата, не са толкова монументални и произведенията им гледат малко встрани. Пикасо казва така: Едни гледат фронтално, аз мога да гледам един образ отзад, отдолу, отгоре, отвътре, отзад, отвсякъде. Той е чудо. След него всичко става много по-лесно.

- Изкуствоведа и времето. Изкуствоведът дава мнението си за мига. Ако произведението обаче се забрави с времето, значи не е изкуство, а авторът е бил еднодневка. А не си спомня за него никой, ако не е продължена веригата т.е. ако не предадеш факела на следващия.

Пирамидите, гръцката керамика са вечни, те не могат да бъдат забравени. Това се отнася и за книгите, и за поезията.