Племенникът Тодор Тодоров пръсна праха на вуйчо си в морето край острова. Снимки Лина Главинова

Племенникът Тодор Тодоров пръсна праха на вуйчо си в морето край острова. Снимки Лина Главинова

"Изпълнихме волята на вуйчо ми. Той искаше част от праха му да бъде разпръснат на първото възстановено военно гробище в Ново село, Македония, друга част във водите на Созополския залив, както и на гроба на родителите му", сподели пред екип на сайт "Черноморие" племенникът на професор Божидар Димитров - Тодор Тодоров. 33-годишният мъж е бил до него в последните му дни.

На 18-и юли Тодор изпълни волята на вуйчо си (брат на майка му Мария б.а.) да  разпръсне праха му на военното гробище в македонското село Ново село. Днес, 30 дни след кончината на големия български историк и археолог, неговите близки изпълниха другото му желание. Още от ранни зори кореняк созополлии, кметът на Созопол Панайот Рейзи, Красимира Германова - председател на ОбС - Созопол, общински съветници, Димитър Недев - директор на Общински културен институт "Музеен център", Иван Бахчеванов - директор на градската художествена галерия бяха сред хората, които се качиха на борда на кораба "Биг баба". Сред тях бяха и близките на професор Димитров - дъщеря му Мария, сестра му - Мария, племенникът Тодор.

Корабът отплава от централното пристанище на Созопол и пое курс към остров "Свети Иван". Близо до острова племенникът му Тодор отвори урната с праха и го пръсна над морските вълни. Към тях полетяха цветя и венци, хвърлени от дошлите на церемонията в памет на един от най-големите мъже и умове на България.

"Баща ми бе невероятен човек", развълнувано сподели Мария Димитрова.

Много силна е била връзката между Тодор и вуйчо му Божидар Димитров. Тодор остава на 15 години без баща. Професор Димитров отглежда и изучава единствения си племенник. От малък до кончината на историка, Тодор, който изключително прилича на професора, е бил плътно до него. "Младият мъж е имал силна духовна връзка с почетния гражданин на Созопол", споделят местните.

През годините Тодор е придружавал вуйчо си навсякъде, където професорът-историк е пътувал и обикалял с него местата свързани с българската история и култура. Тодор Димитров е завършил УНСС, през годините се е посветил на делата на именития си вуйчо - проф. Божидар Димитров. Тодор е автор на всички снимки, свързани с трудовете  и откритията на Божо, както го наричат гальовно созополлии.

"Най-важното след кончината на проф. Димитров е възстановяването на голямята базилика в Плиска. Сега трябва да се продължи делото му, но това зависи от много хора", довери пред "Черноморие" Тодор Тодоров.

След като корабът се върна в пристанището, Тодор, заедно с майка си Мария и братовчедката Мария, изпълниха последната воля на проф. Божидар Димитров - да поставят урна с част от праха му в гроба на неговите родители.

Божидар Димитров е роден в Созопол. От малък се е гмуркал и търсил изчезнали артефакти в Созополския залив. Допирът до тайнственото и загадъчно море, до неповторимата атмосфера на вековната Аполония определят и бъдещата професия на Божо. Сбъдвайки своите детски мечти - мургавото момче с маслинено-черни очи завършва история и се посвещава на българската история, проследявайки я от преди новата ера до наши дни. Местните никога няма да забравят своя професор, почетния гражданин на Созопол - проф. Божидар Димитров.

Днес с решение на Общинския съвет на Созопол бе именуван Архелогическия музей и улицата, свързваща улиците "Аполония" и "Кирил и Методий". Те вече ще носят името на проф. Божидар Димитров.

Галерия