Свети Григорий Нисийски оставил множество съчинения, в които се проявил и като духовен ритор
Православната църква почита днес свети Григорий, епископ Нисийски, преподоБни Дометиан, епископ Мелитински, свети. Маркиан, свети Теофан Затворник и блажена Теозви.
Свети Григорий (331-394 г.) бил по-малък брат на свети Василий Велики. Заедно с него и със свети Григорий Богослов те образували знаменитото "Кападокийско тризвездие".
Той получил най-високо образование за онова време. Голямо духовно-аскетично влияние упражнила върху него сестра му света Макрина Младша. Неговият приятел св. Григорий Богослов го подтикнал към риторското поприще.
Когато император Юлиан Отстъпник отстранил всички християни от учителското съсловие, св. Григорий се оттеглил в най-строго монашеско усамотение. Въпреки нежеланиету му, свети Василий поставил брат си Григорий в 371 година за епископ на Ниса. При арианствуващия император Валент (364-378) той бил прогонен от катедрата си, но при възцаряването на благочестивия Теодосий Велики (379 г.) пак бил възстановен на епархията си. Взел участие в Антиохийския събор от 379 година и на Втория Вселенски събор от 381 година като авторитетен богослов.
Многостранна е дейността на свети Григорий Нисийски като плодовит писател, философ и богослов. Неговата богата умозрителна надареност му помагала да обработи систематически истините на вярата и да ги защищава от еретиците. В знаменитото си съчинение от 12 тома книги "Против Евномия" свети Григорий Нисийски защищава учението на брата си върху божествеността на Сина и на Свети Дух. Нему принадлежат и прекрасни тълкувания на Петокнижието и на Псалтира, както и чудните беседи върху Блаженствата и Господнята молитва. От него са останали образцови аскетически трудове, проповеди, речи на полемични теми и многобройни писма.
Свети Григорий Нисийски оставил множество съчинения, в които се проявил и като духовен ритор, и като догматик изобличител на ересите, и като тълкувател на Свещеното Писание, и като учител по нравственост.
Ораторският му талант се изявил в надгробните слова за светите Мелетий Антиохийски, Василий Велики, света Макрина и в похвалните слова за светите Ефрем Сирин, Григорий Чудотворец, мъченик Теодор Тирон, 40 мъченици севастийски, първомъченик Стефан.
Известни са празничните му слова за Рождество Христово, за Богоявление, Пасха (5 слова), Възнесение Христово, Петдесетница, Сретение Господне.
Най-хубавите му догматични съчинения са: 12 слова срещу Евномий и Катехизис, които съдържат наставления как да се постъпва при обръщане на езичници и иудеи и как при разобличаване на еретици. В съчинението си против Евномий той опровергава учението му и доказва божествената същност на Божия Син, като обяснява и християнското учение за Светата Троица.
Учението за Света Троица, и особено за Бог Свети Дух, той защищавал от съвременните заблуди в много свои съчинения: в словото за Светия Дух против македоняните, в словото за Божествената същност на Сина и Духа, в словото за вярата до Симпликия, до Авлалия за това, че няма три Бога, до елините, в словото против Арий и Савелий.
Към догматическите съчинения на свети Григорий се отнася “Шестоднев”, където решава въпросите, останали без отговор в “Шестоднева” на свети Василий Велики, съчинение срещу манихеите, за сътворението на човека, изследване за децата, умрели некръстени, и съчинение за душата и възкресението.
За разясняване на Свещеното Писание написал няколко съчинения под формата на размишления: Осем беседи върху III глава от Еклисиаст, Петнадесет беседи върху “Песен на песните”, Две разсъждения за надписите на псалмите и беседа за шести псалом, Пет беседи за Господнята молитва, Осем беседи за блаженствата.
Към нравствено-аскетичните му съчинения се отнасят: три изследвания за християнското съвършенство, за целта на живота по Бога, за истинското подвижничество, за девството, за любовта към бедните и други.
От него са останали и 28 писма.
Бележка към житието на св. Григорий от св. Димитрий Ростовски; източник: https://www.pravoslavieto.com
