Почитаме преподобни Никита Изповедник

Православната църква почита днес преподобни Никита Изповедник, игумен Мидикийски (Прежд. лит.).

Преподобни Никита се родил в малоазийската област Витиния. Той живял през онова смутно за Източната църква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исаврянин (717-741 г.) и Лъв Армянин (813-820 г.) гонели и притеснявали почитателите на светите икони.

Родителите му били добри и благочестиви люде, но той не бил честит да се радва на майчини ласки и грижи: майка му починала на осмия ден след раждането му, а бащата след нейната смърт приел монашество. Никита бил отгледан и възпитан от своята баба.

Като отраснал и добил образование, той се посветил да служи на Бога. Той бил още млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска любов. Като видял неговото усърдие в духовния живот, той скоро го постригал за монах. Младият инок се отдал на постнически живот и проявил голямо смирение и послушание.

След седем години бил ръкоположен за свещеник от цариграския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил вече стар и немощен, управлението на манастира било възложено на Никита. Със своя богоугоден живот и с мъдрото ръководство на манастирското братство той скоро привлякъл в манастира мнозина благочестиви мъже и числото на братята за няколко години твърде много се увеличило.

***

След няколко години преподобният игумен Никифор починал и братята единодушно избрали за негов заместник Никита. Като приел игуменския сан, той с още по-голямо усърдие се грижел за уредбата на манастира и за душевното спасение на поверените му братя.

Но не било съдено на Никита и на манастирското братство да живеят в мир. Иконоборческата ерес вече била осъдена от отците на Седмия Вселенски събор, но мирът в Църквата не бил възстановен.

Император Лъв Армянин се обявил на страната на иконоборците и възобновил гонението срещу православните. Той изпратил на заточение в различни места на империята всички православни архиереи начело с Цариградския патриарх Никифор.

След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, между които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили категорично неговото предложение и останали непоколебими изповедници на православието. Императорът заповядал да затворят всекиго в отделна тъмница. Преподобни Никита бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима смрад.

Много дни прекарал той при тези непоносими условия. След това, по заповед на императора, бил изпратен на заточение в източните предели на империята. Била тежка зима, и старецът, облечен в неподходящи за такова време дрехи, много страдал от големия студ и от силните ветрове.

Пет дена след като Никита пристигнал на мястото на заточението, непостоянният император издал заповед да бъде върнат в столицата. Изтощен от дългия и труден път, Никита пристигнал в Цариград едвам жив. Тук отново бил хвърлен в тъмница при непоносимо тежки условия. По един път на ден му давали по малко нечист и мухлясал хляб и мръсна смърдяща вода, колкото да не умре от глад и жажда.

Така постъпил императорът и с другите игумени. Но като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, императорът прибягнал до следната хитрост: предложил на игумените само да приемат светото Причастие заедно с иконоборческия патриарх Теодот, а след това всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята вяра. Преподобни Никита отначало отхвърлил това предложение, но по настояване на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир.

***

Само преподобни Никита не се върнал в манастира си. Той се разкаял за своята постъпка като мислел, че и най-малкото отклонение от истината е равносилно на пълно отстъпление от православие. Отначало намислил да отиде в далечни страни и там чрез покаяние да изкупи греха си. Но след това решил, че където е извършен грехът, там трябва да бъде и изкупен чрез покаяние. Затова останал в Цариград и там открито и без страх поучавал народа да се придържа към истинското църковно учение.

Като научил за тази му дейност, императорът го повикал при себе си и му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Ако не изпълни тази повеля, ще бъде предаден на мъчения. Преподобният отговорил със спокоен глас:

- Нито в манастира ще отида, нито от вярата си ще се откажа. Нека ти бъде известно, че от смърт не се боя, а временния живот не обичам. Аз извърших нещо, което не биваше да извърша. Но от послушание се покорих на преподобните старци и без да искам, изпълнявайки тяхното желание, се причастих заедно с лъжепатриарха Теодот, за което сега съжалявам и се разкайвам. Нека ти бъде известно, че отсега аз нямам с вас никакво общение и се придържам към преданието на светите отци, което приех отначало.

Този път преподобни Никита бил изпратен на заточение на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически страдания и непоносим морален гнет.

***

След смъртта на император Лъв Армянин били освободени от заточение всички отци, които се борели за православното изповедание и почитали светите икони. Освободен бил и преподобни Никита. И сега той не се върнал в Мидикийския манастир. Искал да прекара остатъка от земния си живот в безмълвие и затова се заселил в безлюдно място близо до Цариград.

Изтощен от страдания, той скоро заболял и, като се причастил със светите Тайни, се представил пред Господа. На погребението му се събрал голям народ – монаси и миряни, мъже и жени, млади и възрастни. Дошли и братята от Мидикийския манастир и като сложили тялото му в специално приготвена ракла, качили го в един кораб и го откарали в Мала Азия, за да бъде погребан в неговия манастир.

Когато пристигнали в Мала Азия, на брега много монаси и миряни очаквали тялото на светия покойник. Раклата била занесена на рамене от монасите до манастира и там, при пение на псалми и погребални песни, я положили до гроба на преподобни Никифор, първия игумен на манастира. За благочестивия му и свят живот Бог прославил преподобни Никита с чудотворна благодат.