Почитаме преподобни Пахомий Велики

Православната църква почита днес преподобни Пахомий Велики и преподобни Ахилий, епископ Лариски.

Преподобни Пахомий се родил в Тиваида (Египет) в края на ІІІ век. Родителите му били езичници, но Пахомий от ранни години имал отвращение към идолослужението. Не познавайки още християнската вяра, той вече чувствал лъжливостта на езичеството, и скоро Господ по Своята милост му посочил истината.

Пахомий бил на 20 години, когато поради войната събирали войници в оная военна област, където той живеел. Всички младежи били принуждавани да постъпят на военна служба. Пахомий нямал никакво желание да бъде войник, но бил принуден и той да остави родителския дом и да отиде на война.

По пътя войниците се спрели в един град, където имало мното християни. Те ги приели с радост и любов и им оказали всякаква помощ. Трогнат и учуден от техния прием, Пахомий ги запитал, защо са така милостиви, и получил отговор, че те са християни. Пръв път Пахомий чул това название. Той започнал да разпитва за тях и научил, че християните са добри и честни люде, на които техния Бог заповядал да обичат своите ближни – всички човеци и да бъдат милосърдни.

Добрите дела на християните внушили на Пахомий уважение към тяхната вяра. Но когато той по-близко я изучил, чул за всемогъщия Бог, Който сътворил небето и земята, узнал за Иисуса Христа, Божия син, Който приел човешко естество, за да спаси човеците от вечно осъждане, разбрал благодатното учение за вечния живот. Сърцето на младия Пахомий се възпламенило от любов към Бога и от желание да Му служи. Той паднал на колене, вдигнал очи към небето и извикал:

"Господи, Боже на християните, Който си сътворил небето и земята, милостиво погледни към мене и ми дай да Те позная. Помогни ми да ти служа и да изпълнявам Твоите заповеди".

И тук още той дал обещание да бъде християнин.

Наскоро Пахомий заедно с войската оставил града и продължил своя път. Но той не забравил за Бога на християните и се стараел да живее честно, за да Му угоди. Когато го сполетявало някакво изкушение, той си спомнял, че е обещал да служи на Бога, молил Го за помощ и така предпазвал себе си от зло и порок.

След свършване на войната разпуснали войската, и Пахомий се върнал в своята страна. Първа негова грижа била да намери християнски свещеник, за да получи от него свето Кръщение. Свещеникът го подготвил и го кръстил.

В това време разни лъжеучения вълнували Църквата и смущавали вярващите. Новопокръстеният Пахомий се смущавал от тия ереси. Но той искрено желаел да узнае истината и решил да се оттегли в пустинята и да търси ръководството на опитен и мъдър старец.

***

Известно време преди смъртта на Пахомий Господ във видение му открил бъдещото запустяване на Тавена и оскъдяване на благочестието в основаните от него манастири. Това откровение натъжило подвижника. "Господи – казал той, като паднал на земята, облян в горещи сълзи, - ако е такава участта на обителта, то защо ти поиска да се основе тя?" Дълго след това Пахомий се молил на Господа:

"Господи, не отнемай Твоите щедрости от мене, но прати Твоето милосърдие на мене недостойния! Защото аз зная, Боже, че нищо не успява без Твоята помощ. Твоето милосърдие ни пази и спасява по незнайни пътища".

Преподобният получил чудно видение и чул обещание, че духовното му потомство няма да оскъднее навеки. И наистина, в страната, където преподобни Пахомий основал своите манастири, сега не господства християнската вяра и иноческите му обители са изчезнали, но духът и правилата на великия подвижник преживели създадените от него обители и от тях се ръководят други благочестиви подвижници по целия свят. По такъв начин праведният живот и светите помишление на един човек действат благотворно и на отдалеченото потомство.

В 348 г. Преподобний Пахомий събрал учениците си – вече към 14,000 души, - поучил ги и ги благословил и след двудневно боледуване предал душата си Богу в дълбока старост.