Почитаме преподобни Йосиф Песнописец

Православната църква почита днес преподобни Йосиф Песнописец и преподобни Георги в Малея, както и свети свещеномъченик Никита Серски.

Преподобни Йосиф се родил на остров Сицилия в началото на деветия век. Родителите му били благочестиви люде. Те дали добро образование на своя син, който още от малък придобил високи добродетели и напреднал в изучаване на Свещеното Писание. Дете бил той, когато родината му била нападната от врагове. За да се спаси, цялото семейство избягало от Сицилия и се преселило в Пелопонес (Южна Гърция). Родителите останали да живеят там, а младият Йосиф отишъл в гр. Солун, където постъпил в манастир.

Младият инок изпълнявал с усърдие всички манастирски задължения. Проявил пълно послушание, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие. Всички братя го обикнали за неговия благочестив живот и се удивлявали на голямата му мъдрост. След известно време в Солун дошъл свети Григорий Декаполит. Той се запознал с младия Йосиф – вече свещеник, и много го обикнал.

По това време животът на Христовата църква на Изток бил смутен от ереста на иконоборците. Християните, които почитали светите икони, били преследвани и жестоко измъчвани. Най-разпалена била тази борба в Цариград, където по-рано начело на иконоборците застанали императорите Лъв III Исаврянин (717–741 г)., и Константин V Копроним (741–775 г.). След кратко затишие гонението било отново възобновено през първата половина па деветия век от императорите Лъв V Армянин (813-820 г.) и Теофил (829–842 г.). А това е тъкмо времето, през което е живял преподобни Йосиф Песнописец.

Когато императорът Лъв Армянин възобновил гонението срещу почитателите на светите икони, той ги подлагал на тежки наказания: отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тъмница, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци. Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да подкрепи духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф. Мъчно било на игумена и на братята да се разделят със своя събрат, но като преценили нуждите на Църквата, те изпълнили молбата на св. Григорий. Като пристигнали в Цариград, св. Григорий и Йосиф облечени в непробиваемата броня на вярата, по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото учение на лукавите еретици, а да се придържат към древното учение на Църквата.

***

Не било съдено на Йосиф да продължи спокойно живота си в съградената от него обител. Църквата отново била смутена от еретиците. Иконоборците намерили подкрепа от император Теофил (829–842 г.). Гонението срещу православните започнало с нова сила. Йосиф се явил непоколебим защитник на учението на Църквата и затова бил заточен в Херсон, където останал до смъртта на императора. Императрица Теодора, която управлявала вместо малолетния си син Михаил ІІІ, върнала Йосифа в Цариград, а патриарх Игнатий му дал висока служба в Църквата. След няколко години обаче той пак трябвало да поеме трудния път на заточението.

Знатният велможа Варда, брат на императрицата, се развел с жена си и се оженил за една близка своя роднина, като с това нарушил църковните канони. Както някога свети Йоан Предтеча изобличил Ирода, загдето се оженил за братовата си жена, така сега преподобни Йосиф изобличил Варда за беззаконната му постъпка. Това озлобило всесилния Варда и той изпратил на заточение Йосифа и патриарх Игнатий.

Когато по-късно на византийския престол се възкачил Василий Македонянин (867–886 г.), преподобни Йосиф отново бил върнат от заточение. Последните дни от живота си той прекарал в Цариград, обичан и уважаван от всички.

Патриарх Фотий много почитал преподобния. Той го наричал "човек Божий", "ангел в плът" и "отец на отците" и наредил всички духовници да го приемат за свой духовен отец, като му разкриват своята съвест и изповядват пред него греховете си.

Доживял дълбока старост, преподобни Йосиф насън бил известен от Бога за близката си смърт. И наистина, той скоро заболял и спокойно очаквал края на земния си живот.

- Благодаря Ти, Господи Боже мой – шепнел той в последния си час, - че си ме пазил под сянката на Своите крила през всички дни на живота ми. Запази докрай душата ми. Запази своето стадо и запази до свършека на света онова, което е сътворила Твоята десница. Бъди помощник на Твоята Църква и я запази в мир и спокойствие навеки. Макар и да не съм от числото на Твоите угодници, защото съм грешен пред Тебе, но поради голямата си благост, не гледай на греховете ми, а ме направи достоен за участта на Твоите синове!

След молитвата преподобни Йосиф се причастил със светите Тайни, благословил всички, които били при него, и тихо предал душата си на Бога. На погребението му се стекло голямо множество народ – духовници и миряни. Всички плачели за Божия угодник, като го наричали баща, учител, благодетел, утешител и водач към спасението.

В същия час, когато починал преподобни Йосиф, един от неговите приятели, който в това време не бил при него, се удостоил с чудесно видение. Като седял в стаята си, той чул глас, който му казал: "Излез вън и виж чудните Божии тайни". Той излязъл навън и видял на небето необикновено сияние. В голям светъл кръг били наредени апостолите, мъчениците, пророците и светителите, а сред тях била пресвета Дева Богородица. Всички те се събрали да посрещнат душата, която заминавала от земята. На въпроса: "Чия е тая душа, която се е удостоила с такава голяма чест?" същият глас отговорил: "Това е чистата душа на преподобни Йосиф Песнописец, който бе надарен с благодатта на Светия Дух – да подражава живота на апостолите и мъчениците и да възхвали делата им с вдъхновени духовни песни. Затова сега те с чест посрещат неговата душа".

И досега вярващите слушат съставените от преподобни Йосиф Песнописец химни и се наслаждават на чудната поезия, с която той е възхвалил подвизите и делата на Божиите угодници.