Света Петка е закрилница на българския народ
Света Петка е закрилница на българския народ, живяла през XI век. Петка е родена от родители българи в граничната зона между България и Византия по времето на цар Симеон в град Епиват (дн. Селимпаша) близо до Силиври, а родителите ѝ били благочестиви и уважавани хора. Живяла през втората половина на Х в. в Тракия населена тогава с южни славяни от българската група.
По-големият ѝ̀ брат Евтимий, който също поел пътя на монашеството бил ръкоположен за митрополит на Матит и след смъртта си също бил канонизиран като светец. Според житията ѝ още като десетгодишна свети Петка чула в храма гласа на Иисус Христос. "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните.
Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ̀ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Констонтинопол, като пет години прекарала в пост край усамотения храм "Покров Богородичен" в Ираклия. След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня. Параскева следвала примера на прочутата свети Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила при храма "Свети апостоли", където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.
Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което света Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата "Свети Апостоли" в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на Св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник. Тъй като не било съобразено с каноните, по поръка на цариградския патриарх Николай IV Музалон (1147 – 1151) дякон Василик написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Света Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия.
Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново. Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от свети патриарх Евтимий житие – една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.
За отношението към света Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, света Богородица, в кръста",... и в светата Параскева Търновска". Мощите на закрилницата на столицата Търново били отнесени от второ ѝ отечество през 1395 г. – измолил ги видинският "млад цар" Константин II Асен, син на Иван Страцимир. Във Видин те останали до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич. Света Петка останала в Белград до 1521 г., след което мощите се озовали в Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лулу, родом от село Арнауткьой. Те се пазят и днес в църквата катедрален храм "Сретение Господне" в този румънски град.
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименуван и храмът в Рупите, издигнат от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Петковден се чества на 14 октомври.
През октомври 2007 г. във Видин са открити две изложби по проект "По пътя на мощите на света Петка – пазителка на балканските народи". Координатор на проекта е Олег Антов. Едната е фотоизложба от 50 копия на икони на света Петка и изложба на макети на църкви и параклиси, които носят името на светицата.
