Имен ден празнуват всички, които носят името на светицата
Православната църква почита света Татяна - великомъченица. Имен ден празнуват всички, които носят нейното име.
Според библейския разка,з Татяна била от богато, но боязливо римско семейство, което криело вярата си в християнството. Тя поела по пътя на целомъдрието от дете.
По това време на римския трон бил 16-годишният Александър Север.
Той имал еклектически убеждения: равнодушен към вярванията на другите, той не се придържал към един определен светоглед, поради което сред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Иисус Христос.
Заради възрастта на Александър, управлението на държавата било поверено в ръцете на административни сановници, които преследвали християните.
Всички християни трябвало да се поклонят пред римските богове, а тези, които отказали, били изтезавани и дори убивани.
Една от тях била и Татяна.
Те я завели в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета.
Заради отказа си да се отрече от християнската вярва, младата Татяна била многократно подлагана на жестоки изтезания.
Според писанията след всяко мъчение Бог извършвал чудо със своята изповедница - тя се явявала излекувана на другия ден
Уморен от нейната несломимост, безсилният управител (един от сановниците - Улпиан) наредил да я предадат на зверовете, но пуснатият лъв ближел кротко нозете на Татяна.
Тогава управникът наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ била отредена и на баща ѝ.
Заради големите мъчения, на които била подложена, църквата я канонизирала като света великомъченица Татяна.
Съществуват различни версии за значението на името Татяна.
В превод от гръцки то означава "устройва", а от латински – "бащински". Руснаците пък смятат, че то е с руски произход и се тълкува като "приказна царица".
Според други то идва от Тангра, тъй като коренът на името на върховния бог и на Таня е един и същ – "тан", което значи "небе".
