Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. Снимка Архив

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. Снимка Архив

Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики. Празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята.

При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове.

На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава.

Успехът му е наречен тържество на християнството.

На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести.

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Специално омесени за празника содени питки се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата.

Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Антон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи.

Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.

Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.