Почитаме свети великомъченик Теодор Стратилат

Православната църква почита днес свети Ефрем, патриарх Антиохийски и пренасяне мощите на свети великомъченик Теодор Стратилат, почитаме и свети мъченици Марк и Юлий Доростолски (Отдание на Неделя на Самарянката).

Свети великомъченик Теодор пострадал за Христовото име при нечестивия римски император Ликиний, в град Хераклея, където светият бил военачалник. Датата на неговата мъченическа кончина е осмото число на месец февруари. А сега се празнува пренасянето на честните му мощи от град Хераклея в неговия роден град Евхаита, което станало по неговото разпореждане, дадено на слугата му Уар.

Всички, които желаят да получат по-подробни сведения за този светия, могат да прочетат подробното описание на неговите страдания, поместено под осмото число на месец февруари. Тук ще напомним само за дивното чудо, което се извършило чрез неговата икона. За това чудо свидетелстват Анастасий Синаит и Йоан Дамаскин. Чудото било следното:

На четири хиляди крачки от Дамаск се намира едно място, което се нарича Карсата. Тук имало църква, построена в чест на свети великомъченик Теодор Стратилат. Когато сарацините завладели това място и се поселили тук, мнозина от тях влизали в църквата и по всякакъв начин я осквернявали. Например вкарвали в нея добитъка си или влизали в църквата с жените и децата си и вършели греховни плътски мерзости.

Върху една от стените на тази църква стояло изображение на свети великомъченик Теодор, изрисувано с бои. Веднъж, когато в църквата се събрали много сарацини и разговаряли помежду си, един от тях, като взел лък и стрела, се прицелил и стрелял в образа на светеца. Стрелата се забила в дясното му рамо и оттам потекла кръв, като от жив човек. Като видели това велико чудо, сарацините много се изумили, но не излезли от църквата, а продължавали да живеят в нея и да вършат според своя обичай нечисти неща. В тази църква живеели двадесет сарацини и всеки от тях имал жена и деца. Всички те, скоро след описаното чудо, загинали, бидейки внезапно поразени от люта смърт. А тези сарацини, които живеели извън църквата, останали здрави и невредими.

Анастасий Синаит говори за този образ на светията, че той сам го видял и че върху него личала следата от кръвта, която изтекла от раната.

Това чудо Господ извършил, за да изплаши нечестивите сарацини, а на нас верните да напомня, че сме длъжни да почитаме светите икони, защото при тях пребивава и чрез тях действа чудодействената благодат на нашия Бог.