Саблеклюнът е един от флаговите видове за солените лагуни, поради специфичните му екологични особености. Снимки Димитър Попов
Първите саблеклюни пристигнаха в Поморийската лагуна. При редовния мониторинг на 20 март бяха наблюдавани 15 птици на остров пред Музея на солта, възстановен по време на консервационната бригада през септември 2022 г. и общо около 30 птици от вида бяха установени в цялото езеро. Саблеклюнът е един от флаговите видове за солените лагуни, поради специфичните му екологични особености и тясна привързаност към солените водоеми, в които намира предпочитаната си храна от различни безгръбначни. Поморийската лагуна е втората по значимост зона в България за гнезденето на вида (след Атанасовско езеро), който е защитен на национално и международно ниво и за съжаление като повечето дъждосвирцови птици търпи сериозно намаление на световната популация именно поради загуба на подходящи местообитания.
Освен това орнитолозите наблюдаваха двойка стридояди върху новата дървена платформа, която също бе изградена по време на бригадата. Двойката демонстрира брачно поведение и защитаваше избраното от тях място срещу атаките на една сива врана. В съседство върху една от старите дървени платформи почиваха 20 малки корморана. Стридоядът е вид, който рядко гнезди в България и миналата година беше потвърдено успешното му размножаване в Поморийската лагуна. Една двойка успешно отгледа своите малки върху покрива на една от сградите в солниците. Като останалите видове, гнездящи директно на земята, те са изключително уязвими от хищници като лисици, чакали и бездомни кучета.
"По време на мониторинга на територията и по-малко от седмица след проведения втори Консултативен съвет за Поморийско езеро, на който дискутирахме проблемите на лагуната се сблъскахме с ново нарушение - опожарени площи от тръстиковите масиви в местност "Малък герен" в западната част на лагуната. Районът е част от местообитанията на застрашения вид водно конче тъмно водно шило (Lestes macrostigma), на който сега обсъждаме с Община Поморие да изградим специална скулптура", споделя Димитър Попов, ръководител на проект "Живот за Поморийската лагуна".