Потопеното село и призрачната му църква "Селото ще бъде преместено. Заради строеж на язовир", гласяло съобщението, което първо устно, а после и в официален писмен вид достигнало до хората. Те, естествено реагирали бурно: "Как така? Защо точно нашето село? И какво значи "преместено"? Но много бързо разбрали, че нещата ще се случат, както е решила държавната власт и родните им къщи ще бъдат залети от водите на огромния водоем, който предстояло да се изгражда. Строителството на мега съоръжението започнало през 1959 година. 
През 1962 година и изселването. С указ № 57 от 05.02.1965 г. село Запалня било заличено от списъка на населените места в България. И било потопено съвсем скоро след това. Страшното за някогашните му жители събитие, които до последно се надявали, че нещата могат да се "обърнат", било празник за държавата – приключило изграждането на четвъртия по големина язовир в България – Жребчево.
На дъното на язовира останали къщите, читалището, селската кръчма и красивите розови градини на Запалня. Жителите му стопанисвали едни от най – добрите насаждения от маслодайна роза в страната. Там имало повече от 120 гюлови казана.
На хората били отпуснати известни помощи, за да си построят жилища другаде. По – голямата част от тях се преселили в град Твърдица, където южно от железопътната линия изградили нов квартал. Голям брой семейства отишли в Казанлък.
Въпреки, че Запалня не съществува, бившите му жители провеждат ежегодно в района събор. Правят го близо до мястото, където и до сега е запазено гробището. Пред него, с лице към язовир "Жребчево" е била поставена паметна плоча за цялото потънало село. Текстът гласял: "Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.". Днес тази плоча я няма – изчезнала е незнайно къде. Потомците на запалнянци издават две книги, разказващи тъжната история на селото. Същата съдба имат и други две близки села – Жребчево и Долни Паничарево, които също остават под водата.
Една частица от потопения в язовира свят обаче отказва да изчезне – това е църквата "Свети Иван Рилски" в Запалня. Някогашните жители на селото разказват, че тя се издигала на висок хълм. И това я е спасило. Но … не съвсем. Когато язовирът е в най – голямото си пълноводие, тя е потопена до две трети от височината си. Но спадне ли нивото на водите му – църквата остава на сушата. Тогава може спокойно да се влезе в нея. Обраслите с миди стени изглеждат някак призрачни, като че ли появили се от друг свят. Времето, в което край тях плуват огромните сомове, с които язовирът е известен, е оставило необратими следи по тях.
Храмът "Св. Йоан Рилски" е построен през 1891 г. Зидарията е извършена от тревненските майстори Ненко и Рую Руеви. Изографисването е направено от техният брат Иван Руев. Църквата е осветена на 19.10.1892 г. от епископ Герваси – митрополит на Сливенска епархия. По – късно иконописецът Кирил Кънев и проф.Иван Мандов са направени стенописи на тавана. Първият свещеник е Петко Славов, който през 1893 година се преселил в Запалня от село Козарево. След него в селото служат поп Сава от село Сборище и поп Драган от Запалня. Двора на църквата от почти два декара е дарен от Ангел Ройчев.
Въпреки че времето, от когато датират тези факти не много отдавнашно, за мястото вече има и легенда. Според нея един от богатите жители на Запалня – известен производител на розово масло, оставил заровено в двора на къщата си имане. Той така и не могъл да преживее факта, че розови градини, създадени с толкова труд ще бъдат унищожени. С кончината му останала неразкрита тайната къде точно са срити семейните скъпоценности.
От потопените сгради вече са останали само купчини камъни. Те се открояват ясно при ниско ниво на водата, когато голяма част от дъното на водоема се превръща отново в суша. Градежът на църквата е единствената запазена постройка – явно е бил изключително стабилен. Църковната утвар, иконите и вещите на черквата били пренесени преди заливането на Запалня от водите на язовира в близкото село Гурково. До скоро по стените на храма ясно са се отличавали красивите стенописи. Керемидите от покрива обаче били откраднати преди време и рисунките избледнели почти до неузнаваемост само няколко години след това.
Съществува амбициозна идея църква "Свети Иван Рилски" в язовир Жребчево – единственият жив спомен за историята на мястото, да бъде реставрирана и консервирана по подходящ начин. Ако, разбира се, издържи достатъчно дълго и дочака по – добри времена.
