Вярва се, че на днешния ден започват коледните празници
Църквата почита днес Свети Игнатий Богоносец. Той е бил един от учениците на свети апостол Йоан Богослов. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ в., Игнатий бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
По принцип Игнажден се празнува на 20-ти декември, но когато датата се падне в неделя, празникът се мести на 19-ти декември.
Вярва се, че от този ден започват коледните и новогодишните празници.
В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.
В някои области на България го наричат Нов ден. Другите названия на празника са Игнат и Млада година.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица.
Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици", не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
Според поверието, от това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата ви година. Който пристъпи пръв прага на дома, се нарича "полазник", домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата.
Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб. От него омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и малки гевречета ("подкови"), поръсени със сусам.
На трапезата днес трябва да има боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.
Днес празнуват всички, които носят имената - Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната и Иго.
