Поради липса на задължителна изолация, по време на боледуване от COVID, болните трябва са се самоизолират, за да не заразят други. Това предвижда проект на Наредба за условията и реда за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на COVID-19, с която се отменя сегашната Наредба № Н-2 от 2022 г.
По преценка на личния лекар самоизолацията може да продължи до 14 дни в зависимост от тежестта на клинично протичане на заболяването.
Контактните лица на болния също трябва да се самоизолират, като срокът за тях е до 10 дни.
При необходимост от провеждане на медицински изследвания или прегледи, назначени от лекаря, осъществяващ медицинското наблюдение по време на домашна изолация, лицата уведомяват по телефон или електронна поща съответната регионална здравна инспекция за напускане на мястото на изолация, като посочват времевия период и лечебното заведение, в което ще се извърши прегледът или изследването.
По отношение на контактните лица е разписан ред за провеждане на медицинско наблюдение от общопрактикуващ лекар или от медицинския специалист в организираните колективи, който ги обслужва. Целта на наблюдението е своевременно ограничаване на новозаболялото лице от контакт с другите в колектива, в дома, на месторабота и намаляване на възможността за тяхното заразяване, пише в мотивите към наредбата.
Задължителна изолация на болни от и заразоносители на COVID-19 и задължителна карантина на техните контактни лица пък ще се прилагат само в случаите, когато такава е разпоредена със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор по реда на чл. 61, ал. 3 от Закона за здравето.
При регистриране на COVID-19 в детска ясла, детска градина или училище контактните деца/ученици от засегнатата група/паралелка се поставят под карантина в рамките на детското заведение или училище за период от 10 дни, пише още в наредбата.
С цел диагностика на заболяването, в проекта на наредба са посочени лабораторните методи за доказване на причинителя на COVID-19 - SARS-CoV-2, както и лечебните и здравните заведения, в които тя може да се провежда.
За определяне на разпространението на вирусните варианти в страната, което е от значение на развитието на епидемичния процес на заболяването и евентуалното планиране на противоепидемични мерки за неговото ограничаване, е вписано изискване за целогеномно секвениране на 10% от положителните проби, доказани по метода на полимеразно верижна реакция (доказване на нуклеинова киселина).
Описани са конкретни условия, на които следва да отговарят пробите с цел извършване на последващ епидемиологичен анализ на регистрираните случаи на нови варианти.