Проф. Дюлгеров: Разбрах, че не съм чак такъв праведник

член на Европейската филмова академия (EFA).

В момента е преподавател в Нов български университет.

Сред големите му международни награди са - голямата награда от Международния кино фестивал в Сараево за "Лейди Зи" (2005 г.), приз на младежкото жури за "Изпит" от Локарно (1972 г.), "Сребърна мечка" за "Авантаж" от Берлин (1978 г.), наградата на Европейското младежко жури в Монс, Белгия (1999 г.) за "Черната лястовица", печели "Златен рицар" за "Нешка Робева и нейните момичета" от Палермо (1986) и други.

Сред десетките му филми, незабравими ще останат култовите "Трампа" (1978 г.), "Авантаж" (1977 г.), "Мера според мера" (1981 г.), "Изпит" (1971 г.), "Лейди Зи" (2005 г.), "Хубава си, мила моя" (2004 г.), "Козел" (2008 г.), "Буферна зона" и други.

Режисьорът е носител на званието "Почетен гражданин на Бургас". Отличието му бе присъдено през декември 2014 година по инициатива на сайт Черноморие.

Професор Дюлгеров е художествен ръководител на "София филм фест на брега", който от 13 години се провежда през март в Бургас.

В рамките на фестивала бе показан премиерно и последния му филм "Буферна зона" с Руси Чанев в главната роля. С тази лента проф. Дюлгеров си взема сбогом с родното кино.

- Проф. Дюлгеров, какво е усещането да се разделяте с българското кино?

- Не се разделям с българското кино, защото ще продължа да съм част от организацията на "София филм фест на брега", със студентите, вероятно и в киното ще работя по сценарии и т.н., но няма да мога да работя вече като режисьор. Годините напредват. А и по-важното е, че има едно разминаване между това, което на мен ми се струва важно, като тематика и това, което виждам, че занимава съвременните зрители. Няма смисъл да се напъвам да разказвам за неща, които вероятно не са интересни за много хора. Например, бих направил филм за Съединението, но виждам, че това не вълнува хората.

- Трудно ли беше да вземете решението, че повече няма да снимате?

- То възниква доста импулсивно поради това, че претърпях сериозна операция и се чувствах слаб, тогава си казах: "Край, свърши". Сега съм се позакрепил. Направих един филм - "Буферна зона", в който по някакъв начин огледах живота си, и киното, което обичам и което вече го няма. Само на такъв фестивал, като нашия то може да съществава. Прави се и се търси друг тип кино, много по-разказвателно, много повече приличащо на театрална пиеса. Сигурно ще се занимавам повече с театър, както съм го правил и преди. С Милена Хараламбова направихме една постановка "Кики Ван Бетовен", която се играе вече трети сезон.

- Имате ли конкретно предложение от театър в страната?

- Не, нямам предложение, но мисля над това, какво искам да правя. Още е в начална фаза проектът и няма нужда да го оповестявам. Нека стигна до театър, който иска да го направи и ще го споделя.

- Какво разбрахте за себе си от "Буферна зона"?

- Разбрах, че не съм чак такъв праведник. Рано или късно човек се връща назад и вижда, колко е бил нафукат в началото, колко е бил самоуверен, колко е бил невнимателен, уви към близки хора. За някои неща се разкайва.

- Имате ли време да поправите тези пропуски и грешки?

- Човек по-скоро получава разбиране, прошка по някакъв начин. Има време за друго, да осмислиш, които са важните неща. Филмът "Буферна зона" започва с много важно послание: "Светът на старостта е свят, който се свива. Малките неща стават големи. Малцина вече са важни за вас, но те пък са много важни". Т.е. като че ли ето това осъзнах, кое е важното за мен в този живот.

- В XIII-то издание на фестивала "София филм фест на брега", според зрителската класация води филма на Вим Вендерс "Солта на земята". Кой е вашият фаворит тази година?

- Много хубав филм. Аз също го харесвам. Това е много важен филм, филм който разказва за проблемите на нашето време и не изпада в отрицание само, а намира и упование за продължаването на живота.

Харесва ми и "Зимен сън" (режисьор Нури Билге Джелан). "Феникс" (режисьор Кристиан Петцолд) също е доста интересен. Много харесвам и грузинското кино и с голямо нетърпение очаквам да видя "Царевичен остров" (филмът бе показан снощи в общинското кино "АБ" б.а.). Искам да видя и "Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието" на Рой Андершон, защото предишните му два филма ме срещнаха с един своеобразен, много различен и оригинален творец и човек, който за разлика от мен вероятно не си задава въпросите кой ще ме разбере, а си прави филмите. А който го разбере, ще го разбере. Но той живее в богата държава - Швеция и може да си го позволи.