Книгата е своеобразна история за село Горно Ябълково
В началото бе Словото, тези думи от Библията казват по оригинален начин, че няма по-голяма ценност от словото. То е символ на човешката духовност. Съществувало е преди да се сътвори светът. В новата книга на Павел Павлов обаче ще пресътворим не целия свят, а развитието и обогатяването на историята на село Горно Ябълкво. Ще перифразираме и Словото в Рода, защото Родът е началото на Горно Ябълково.
Така, както съм ги видял и почувствал, когато ги срещнах в селото, и извън него, това са първите думи на автора Павел Павлов, които са продължение от първата книга “История на село Горно Ябълково-от траките до наши дни”.
Ако погледнем, което и да е родословно дърво на Горно Ябълково, ще видим как родът постепенно преминава от малък и след това прелива в големия род на селската общност. Поколение след поколение част от тях са се пръснали навсякъде - повечето в няколко определении родове в града, но и къде ли не по света.
Затова и родовите послания трябва да се предават не само на рода, но и на всички. Това предаване на посланията ще заздрави родовата памет, защото много от рода ще започнат да се търсят и ще се намерят; други ще се възхитят от великото, смисленото, истинското; трети ще започнат да издирват своя си род и така ще се усилят, а с това - и общността си. Именно това са родовите послания от Павел Павлов. Те идват от миналото, плътно един до друг, изпълнили целия път. Ходът им е равномерен, така както тече Времето и вървят към бъдещето.
Аз също бих потвърдил казаното от автора: да, родовата памет не е просто понятие. Тя е реален живот, тясно свързан с тяхния живот и чрез него - с нашето съвремие, и с нашето бъдеще. А според мен, родовите и краеведските послания на Павел Павлов ще бъдат винаги четени и слушани с особено внимание.
В селото има хора и неща, които ме задължават да ги напиша в тази книга, пише авторът. Ако прочетете книгата, ще видите, че нейният автор не крие своята плътна привързаност към невидимата свързваща нишка между миналото, настоящето и бъдещето.
Изложението на текста е съпоставено с други показатели от горноябълковата действителност и поради това е убедително. По този начин топографията, размерите, площите на Горно Ябълково се вграждат в една история, която четем едновременно като история на мястото, околията, окръга, страната, чужбина.
Пред очите на читателя може да прочетете за: Чакръкчията, Калтаманката, Драгинко, Гърнетата, Пиздрованката, Берданата, Гаргата, Поповата щерка, Митра певицата, Комшията, Маджурято, Кметът, Дзурката, Шампионът, Вършачката,на героите от войните, Младите. Вписани са и завършилите с висше образование и с полувисше образование, с песните на селото, алмалийските срещи.
В предишната книга написах, кой е Павел Павлов? Кой е Павел все пак? Той е от онази особена порода хора,които са сред нас, но не ги забелязваме. Те самите правят така, че да не бъдат забелязани. Предпочитат да работят тихо, носейки кръста на родолюбието,без да вдигат излишен шум.
В днешното оскъдно на духовност време на мнозина не е лесно, особенно на тези, на които не е безразлична духовността и нейната пречистваща сила,независимо от професията, която упражняват.
Убеден съм, че както след първата, така и през втората книга, ще се намерят историци, етнографи и краеведи, които ще я прецизират, разширят и допълнят. А тази книга трябва да се прочете и осмисли от повече хора за съхранена и препредадена чрез родовата памет.
Но и нали, всеки от нас носи отговорността да пази родовата си памет, да я чува, и да я предава на следващите поколения.
Текст Максим Момчилов
