Сливенски митрополит Йоаникий. Снимка Архив Черноморие-бг

Сливенски митрополит Йоаникий. Снимка Архив Черноморие-бг

РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

 

До Боголюбивия клир , Всечестното монашество

и православните християни на Сливенска епархия

 

Велика е тайната на благочестието –

Бог се яви в плът / I Тим. 3:16/.

 

Макар за последните 20 века стотици богослови да са изказали хиляди слова за Христовото Рождество, по-внимателните слушатели всякога чувстват, че остава нещо отвъд думите, нещо, което не може да бъде изказано, описано, обяснено в пълнота от човешката реч; някаква тайна, в която докрай не могат и Ангелите да проникнат, която може да бъде съзерцавана, преживявана, прославяна, но не и изказана докрай…Защото е неизследима и предълбока тайната – както казва св. ап. Павел: “Велика е тайната на благочестието – Бог се яви в плът.“ / I Тим.3:16/.

И наистина, в тази тайна не може да проникне нито най-проницателния човешки ум, нито неговата днешна гордост – компютърът на изкуствения интелект.

Тогава, как да сме сигурни, че Родилият се във Витлеем Иудейски Иисус е и Вседържителят Бог? Какви са доказателствата? Много и различни. Но най-важното от тях е свидетелството на най-верните свидетели.

Христос се роди, както Го бяха предвъзвестили пророците; “живя между нас.“ /Йн 1:14/, на което очевидци бяха Апостолите; възвестен беше с богоразумието на светителите; изповядван в страданията на мъчениците; явен в свръхестествените подвизи на преподобните.

Има ли по-достоверни свидетели в цялата вселена и в цялата човешка история? Свидетели, които показаха как човеколюбието на въплътилия се Бог блести в изцеленията на светите лекари – безсребреници, благодатта Му сияе в чудесата на всички светии, името Му събира при Него хората от всички раси и народи, във всички времена – от Рождеството Му и до днес правейки тези, които заради Адам са братя по кръв, да станат в Христа и братя по Дух, да станат нова твар. / Гал. 6:15/.

Същият Апостол, който откри тайната на благочестието в Боговъплощението, намира още, че “голяма печалба е човек да бъде благочестив“. / I Тим. 6:6/. Напразно, обаче, някои мислят, че да бъдеш благочестив и добродетелен е възможно и без Христос, че “всички религии водят към Бога.“ Коренът на всяка добродетел – пише преп Иустин Попович е в Христа Бога, затова и истинската праведност е цялата от Бога.“

Днес в навечерието на 2022 година от Христовото Рождество, ни връхлитат небивали изпитания и бедствия, които смущават и тревожат милиони човеци.

Откъде дойде всичко това? Наистина, то дойде от оскудяването на вярата в Христос, от презрението към благочестието, което Той ни проповядва, от изоставянето на стремежа към добродетелите, които Той яви, раждайки се като Човек, за да видим и се убедим, че това именно е единствено потребно / Лк 10:42/, че то преимуществено прави човека човек, а и бог по благодат.

Вместо Него, светът, който “ Го не позна“ / Йн 1:10/, който не повярва в Богомладенеца, и Го преследва още от Рождението Му, всякога вместо благочестието и добродетелта си избира “похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска.“ / I Йн 2:16/. Тази гордост поражда вярата в науката като идол – че уж тя щяла да спаси света със своите открития; неутолимата жажда за ймане на още и още, с цената на всичко; пренебрегването на богообразния дух заради евтините удоволствия на тленната плът.

А ние – как ние ще застанем днес пред Родилия се заради нас Христос? С горящото кандилце на сърцето, носещо вярата на пастирите или с помислите на съмнението и с оскудяването на любовта?

Със златосияйните и благоуханни дарове на боголюбието и човеколюбието или с разяждащата душата смрад на неразкаяните грехове?

“Дяволът – казва св. Йоан Златоуст – като враг на света, ненавистник на съгласието и баща на злобата, колкото се радва и тържествува, когато се предаваме на гняв, караме се и се нападаме помежду си, толкова и скърби, когато имаме мир и съгласие помежду си и обуздаваме гнева си.“

Наистина , “велика е тайната на благочестието – Бог се яви в плът“, затова и празникът на Рождеството Му е велик, и даровете Му и милостите Му към нас са велики, но и отговорността за това – как всеки от нас ще употреби тези дарове е велика, а измеренията й вечни.

Затова, докато имаме още време, нека повече от всичко да проявяваме велико усърдие във вярата и добродетелта – в тях е ключът за тайната на благочестието, в тях е и едничката надежда за намиране на правилния път в това така объркано време, в тях е залогът, че ще бъдем с Христа и тук, и във вечността!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

ЧЕСТИТА НОВАТА 2022 ГОДИНА! АМИН!

 

25.12.2021 г. + Сливенски митрополит Йоаникий

гр. Сливен