Събраха в Нашата Коледа 17 български разкази

Събраха в "Нашата Коледа" 17 български коледни разкази. Съставител на книгата е писателят Захари Карабшлиев. В сборника са включени текстове на познати и нетолкова познати имена на българската литературна сцена.

Читателят ще открие красиво-носталгичния текст на непрежалимия Георги Марков, суровата топлина на думите на Здравка Евтимова, майсторски изтъкания тийн разказ на Кристин Димитрова, пустинната Коледа на сладкодумния Георги Милков, заложническата коледна драма на Николай Терзийски и сблъсъка на детската душа с медийната "истина" на Михаил Вешим. Освен това ще се потопи в библейската притча на Теодора Димова и ще усети тишината на празничната нощ на Мария Касимова-Моасе, кротката надежда на Мария Доневa и боксьорската прямота на Иван Ланджев. Ще се запознае с мистичния Свети Декемврий на Йорданка Белева, с"Антъни Хоплинс" на Веселина Седларска, с чудото на Радослав Бимбалов, с коткaта Мери на Тони Николов и с коледната песен на самияЗахари Карабашлиев.

Повечето от тези текстове са създадени специално за изданието. Така "най-вълшебното време" на годината оживява през чувствителността и таланта на всеки от пишещите, а в техните споделени страници се оглеждат тенденциите на новата българска проза, превръщайки книгата в незаменима среща на поколения, литературни стилове, посоки и жанрове. В пъстър калейдоскоп на ярки личности с различното светоусещане, житейски път и литературна съдба, но изпълващи сборника не с багажа на своята биография, а с тежестта, лекотата и магията на своите страници.

Завита в топлата дреха на предпразничната тишина "Нашата Коледа" изгрява с меката светлина на осветена жилищна кооперация в студена снежна декемврийска вечер, за да ни напомни, че чудесата са възможни, а напук на злини, бедствия, войни хората са съхранилиедин всеобщ ден на доброто, който носи надеждата за по-щастливо бъдеще.

Коледа е.

Из "Нашата Коледа" със съставител Захари Карабашлиев

GUN GIRL

Николай Терзийски

Преди да срещна Ива Искренова, вярвах, че Коледа е измислена, за да празнуваме с онези, които са до нас. Днес вече знам, че Коледа е създадена и по друга причина. За да тъгуваме за онези, които ни липсват.

Ива го разбрала много по-рано.

Така се стекъл животът ѝ – баща ѝ заминал да работи в Лондон още когато била на три. И въпреки красиво опакованите подаръци, които идвали винаги навреме за празника, тя искала само едно. Да прекара Коледа с баща си.

Но това нямало как да се случи. Такава била работата му, че можел да излиза в отпуск или през лятото, или в средата на есента. Ива предпочитала юлските му отпуски, защото тогава поне били заедно на рождения ѝ ден. Но на Коледа е съвсем различно, мислела си, докато растяла, тогава всички семейства са заедно. А аз получавам само гласа му по телефона, лицето му във Вайбър и подарък в колет.

Когато станала на единайсет, Ива била напът изцяло да се сбогува с мечтата за Коледа с баща си. Защото заради добрата работа в Лондон той получил повишение – изпращали го с много по-добра заплата във филиала на компанията в Чикаго, Илинойс.

Така че когато ѝ съобщил тази новина, в началото на ноември 2014-а, Ива съвсем спонтанно решила да вземе нещата в свои ръце. С помощта на Валтер, разбира се. Той се появил сякаш от нищото, но в точния момент.

Валтер тогава бил на петнайсет, но възрастта не представлявала никаква пречка за отношенията им.

- Още една тъпа лъжа и ще му пръсна мозъка!

Трудно ми беше да си представя как едно единайсетгодишно момиче произнася тези думи в телефонната слушалка. Още повече, когато от другата страна на линията я слуша главен инспектор в Скотланд Ярд. Да не говорим, че докато ги произнася, момичето държи в ръката си пистолет двайсет и втори калибър. А срещу дулото се блещи шофьор на автобус от бразилски произход, който неуспешно се опитва да не трепери от ужас.

Разбира се, в автобуса, освен бразилски шофьор и единайсетгодишна похитителка, има и пътници. Вярно, те са само трима, включително майката на похитителката, но въпреки това ситуацията с отвлечения автобус скоро ще стигне до бюрото на министър-председателя. Защо? Защото след горните думи похитителката казва:

– Ще преговарям само с Дейвид Камерън!

После затваря телефона.

И всичко това – в един обикновен шатъл автобус за летището в Лутън, тръгнал със закъснение и пътуващ почти празен. Отклонението от графика се дължало на разсеяността на шофьора от бразилски произход Адриано Аугусто Аурелио, който преди да се срещне с дулото на пистолета, се е притеснявал за съвсем други неща. Уволнение например. Точните думи на началника при предишното му провинение били: „Закъснееш ли още веднъж, пич, само кралицата може да спаси задника ти”.

В началото Ива не знаела тия подробности. Автобусът си пътувал почти празен, дори след спирките на Бейкър Стрийт и Голдърс Грийн, защото следващият по разписание го бил изпреварил и натоварил всички недоволни от закъснението пътници. Когато тръгнали по магистралата на север, в автобуса имало само петима души. Зад шофьора седели Ива Искренова и майка ѝ Илиана Искренова. Те трябвало да се приберат в България с полета в два без пет. Пет седалки зад тях в бележника си драскал шестнайсетгодишният многообещаващ лондонски художник Артър Адамс, а на предпоследната седалка спяла шейсет и пет годишната руска бивша художествена гимнастичка Уляна Успенская.

Освен това в автобуса, който пътувал към летището, имало и един пистолет. Той се намирал в раницата на единайсетгодишната Ива.