Синаксар на празника на Чудото от село Зидарово, Живоприемни източник

В петъка на Светлата седмица празнуваме Чудото станало в село Зидарово. Така спомняйки си предивните Божии чудеса по молитвите на Света Богородица и Света Петка, да прославим Божията милост и грижа за верните му чеда. Чудото станало така.

Около 1924 година в семейството на Злата и Стоян Калинчеви, родом от село Зидаровото се появила първородната им рожба. Стоян Калинчев е бил прислужник в Общината в село Зидарово. Изглежда детето се родило по Великден – Възкресение Христово, та затова го кръстили Велико: за благодарност на Бога, че ги дарил с първата им рожба. Тази година Великден се чествал на 27 април. На семейството предстояло да понесе освен тежестта на сиромашията и притесненията на болестта. Когато Велико станал на две години, родителите с голяма болка разбрали, че детето е ослепяло. Според народната песен болестта загърнала в тъмнина Велико за пет години. Родителите търсели утеха и помощ от Бога.

Майчиното сърце изпълнено с болка се обръщало постоянно към Господ Иисус Христос за помощ. В страданието си тя призовавала за подкрепа и божията майка – Света Богородица и Света Петка (14 октомври) – заедно двете да бъдат застъпници и молитвеници за семейството им. Ходатаи, които да отнесат молитвите и сълзите им пред престола на Спасителя, така че Той да излекува милото им чедо. Бащата подкрепял съпругата си с мълчалива молитва. През 1926 Възкресение се случило на 2 май. Във възпятото в народната песен Чудо от село Зидарово се пее за пет годишен период на притеснения. Сиреч, дошло времето на 1931 Възкресение Христово 12 април.

Всички жители на село Зидарово, както и от околните села присъствали на възкресната служба. Светлият поздрав „Христос воскресе!“ изпълнил храма и широкия двор.  Радостта от Възкресението била разнесена по домове, по хорища и мегдани. На края на службата семейството приело „комка“, сиреч Свето Причастие и се запътило към дома си.

Злата възнасяла постоянна молитва в тишината на скришната стаичка на душата си (Мат. 6:6) и само сълзите, които се стичали по лицето ѝ, издавали силното и страдание. Като че ли болката в сърцето ѝ се увеличила, наместо да се утеши от дошлия празник. Нито светлите дни на тържество, нито кръшните хора, успели да уталожат майчината мъка. Виждайки болката на милата си другарка, съпругът ѝ Стоян също се натъжавал, но освен в молитвите си отправяни към Бога, никой не можел да прозре мъката му. Наместо да отдаде заслужена почивка на уморената си снага, Злата се унасяла в кратък сън едва на сутринта с молитва на уста от тежката домашна работа и постоянна грижа за детето. Думите на Спасителя ѝ давали надежда: „Вярвай и молитвата ти ще бъде чута!“(Мат. 17:20) На сутринта на Възкресение отец Константин благословил Злата, дал ѝ едно яйце и восъчна свещ.

Вечерта на Светли четвъртък (1) Злата отново заспала унесена в молитва, но за нейна почуда в съня ѝ се явила млада жена, която и казала:

- Аз съм света Петка, Божият Син ме изпрати да ти кажа, че молитвите ви са чути. Стани, вземи сина си и отидете на мястото, което ще ти посоча. Разкопай мястото и с водата, която бликне измий очите на детето. Майката бързо станала, събудила съпруга си и му разказала за съня. Обнадеждени те събудила рожбата си, взели свещичката и с молитва на уста тримата се запътили към указаното им от света Петка място. Хълмът сега е обрасъл с тръни и гъст храсталак от стари снимки се вижда, че по онова време вероятно е бил обезлесен. Пътуването било много трудно, тъй като ги нямало изсечените стълби в тялото на хълма, но вярата в Господ Иисус Христос давала сили на семейството. Пристигнали на посоченото място, Злата държала за ръка слепия Велико, а съпругът ѝ пробивал път през трънака. Стигайки до мястото, Стоян с молитва на уста разкопал земята и от нея малко по-малко се появила вода. Изричайки молитвата към Спасителя Иисус Христос, Злата измила очите на детето си. На зазоряване Стоян и Злата хванали Велико за ръка и започнали, да се спускат от хълма, но детето проговорило

- Мамо, мамо! Не ме води вече, аз виждам, аз сам ще тичам напред.

Очите на Злата се изпълнили с благодарствени сълзи, а сърцето ѝ с радост. Цялото ѝ същество изказвало благодарност към Бога за великото чудо, което ги споходило. Велико по детски се зарадвал, че вече ще може да бяга с другарите си и няма да се налага майка му да го води за ръка.

Това чудно събитие не останало в тайна. На сутринта Злата и Стоян изтичали в храма с Велико, за да благодарят на Бога. Скоро всички съселяни научили за Божията милост, оказана на семейството им. За свидетелство на чудото, Велико тичал с децата, помагал в стопанството на семейството си, посещавал храма в неделя за благодарност на Бога. Така по Божия воля и по молитвите на света Богородица и света Петка рожбата на Злата и Стоян – Велико прогледнал. Бог по чуден начин показал, че има грижа за верните си чеда и извършил чудо подобно на чудесата описани в Евангелията, за които християните слушали с надежда в божия храм на село Зидарово, наречен на името на свети Георги Победоносец.

Около 1931 година хората от близо и далеч идвали да видят Велико и да се убедят лично в чудото. В памет на събитието бащата Стоян и прииждащите хора с общи усилия за три дни почистили стръмния склон, издълбали стъпала и оформили кладенче на мястото на Живоприемния източник. В памет на събитието и за слава на Бога на Светли петък цялото село се отправило към мястото, свещеникът направил водосвет, а хората с вяра, надежда и молитва към Господа Иисуса Христа черпили от водите, пиели и се миели, славейки чудните Божии дела. Оттогава останала традицията и всяка година на Светлия петък на Живоприемния източник на същото място, се правят молебен и водосвет, отправят се молитви към Бога.

През 1944-45 година Бани Димитров Гайдарджиев (4 юли 1908 г.) – родом от Зидарово бил на фронта. По време на военните действия до него паднала бомба и по чудо оцелял. За благодарност на Бога обещал в сърцето си, ако се върне жив в памет на чудното му оцеляване и за здраве на глухонямото му момиченце Николинка, да построи параклис на мястото на Живоприемния източник в родното си село. След като се прибрал, веднага пристъпил да изпълни оброка си и с помощта на цялото село построили манастирчето „Света Петка“. 1960-70 допълнително е построена стаичката от стоителната бригада на ТКЗС-то, после партийното ръководство в Зидарово издава заповед за разрушаване на стаичката, което се осъществява. Половината от строителите отказват да разрушат параклиса, така той остава непокътнат.

Великото чудо вдъхновило народният поет да възхвали Бога за великото Му чудо, та да бъде за подкрепа и поука на всички верни християни. Автор на песента е Вълко Банев, родом от село Зидарово, първи братовчед на Баньо Гайдарджиев – инициаторът за построяването на параклиса. Народната любов възпяла чудото и манастирчето, където станало прекрасното събитие. Чудото пораждало в душите и сърцата на хората искрена вяра в Бога и надежда, че Спасителят не е изоставил христолюбивите си чада. Чудото свидетелства за Божията грижа и любов, които имат същата сила и сега.

Синът на Николина, дъщеря на дядо Баньо – Иван Николов – ремонтирал параклиса със собствена строителна бригада през 2008 година. Мария и Андрей Жишеви, прибирайки се за лятото от САЩ дарили средства за направа на нов иконостас същата година. По инициатива на Стойчо Петков, кмет на село Зидарово, се направил навес – стабилна постройка до реката, където се провеждат тържествата в памет на чудното събитие и досега  през същата година.

На Светли петък, Живоприемни източник през 2008 година се извърши обновление на параклиса след направените ремонтни дейност. В съслужението участвали свещеници от град Бургас – свещ. Стелиян Кунев и гости ик. Петър Василев, прот. Севастиян Йорданов – днес Архиерейски наместник на Бургаска духовна околия, свещеник Радослав Величков и кметове на съседни населени места – Недялка Димитрова кметски наместник на село Вършило, Пенка Стоянова кметски наместник на село Присад и много гости.

През изминалите години са ставали и множество чудеса, които за съжаление не са отбелязани, а само се споменават сред хората. На мен са ми известни за няколко. Едно от тях е следното. Госпожа Солакова – учителка в Детска градина в гр. Бургас, след сватбата си има трудност да зачене. На връщане от село Зидарово към Бургас видяла, че много мъже носят торби с чакъл към манастира. Спрели и попитали какво става, защо се носят тези материали. Хората им казали, че ще правят ремонт на параклиса за здраве на хората в селото. Като чула, казала на съпруга си: „Хайде, занеси и ти едно чувалче, може Бог да ни помогне да си имаме дете“. По думите и на другата година се родила дъщеря им.

При мен дойде възрастно семейство. Разказаха ми следната история. Дядото имал много силна алергия. Ходили при много лекари, но за съжаление нищо не помагало. Старецът изпил много лекарства. Тогава съпругата му предложила, да се качат до параклиса та дядото, да се измие със светената вода. Дядото се съгласил и двамата леко, по-леко стигнали горе. Бабата напълнила една кофичка, а дядото през това време се съблякъл в стаичката. Поизмил си краката и за тяхна радост алергията изчезнала. Като видели чудото благодарили на Бога и напълнили няколко шишета за вкъщи. Слава на Бога за чудесата Му. По молитвите на Света Богородица и Света Петка, Господи Иисусе Христе, изцели нашите немощи и спаси душите ни! Амин!

Протойерей Стелиян Кунев