На този ден се палят огньове и се прескачат за здраве. Снимка Архив
Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна. Празникът, който тази година се пада на 1 март, се нарича от народа Сирни Заговезни.
Отбелязва се седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.
Според народната традиция, на този ден на трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.
На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате...", "Господ да прощава, простен да си!" е задължителният отговор.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
